Как стиловете на привързаност влияят на отношенията ни като възрастни? Теорията на Джон Боулби
Понякога плюшените мечки вършат работа само наполовина. Как стиловете на привързаност влияят на отношенията ни като възрастни ? Теорията на Джон Боулби
Автор – Диляна Велева / magnifisonz.com
Живеем във време, в което все по-трудно успяваме да изградим стабилни и удовлетворяващи ни връзки. Колкото и емоционална топлота да даваме понякога се сблъскваме с невидими стени. Стени, зад които няма как да проникнем. Или пък от друга страна някой се вкопчва в нас и не ни дава правото на лично пространство, твърдейки, че това е истинската любов. Всяка връзка носи в себе си модела на най-ранната привързаност- тази на бебето с майката. И този вид отношения се преповтарят до безкрайност във партньорствата ни като вече възрастни. Във тях имат значение всички наши истории на свързване и раздяла.
Опит да подреди ранния детски опит в отношенията майка- бебе прави за пръв път английският психиатър и психоаналитик Джон Боулби ( 1907 – 1990).Първата най- значима привързаност е между бебето и човека, който се грижи за него. Детето развива силна емоционални връзки с човека, който се грижи за него.Опитътна на Боулби с хоспитализирани и бездомни деца през 40-те години на ХХ век му показва, че детето има потребност да преживява близост, топлина и постоянна връзка с майката (или с друг човек, полагащ последователни грижи за него), за да може то да се развие нормално. Новороденото бебе е толкова безпомощно, че не би могло да оцелее без грижата и закрилата на възрастен. Така в детето се изграждат поведения, които имат за функция поддържането на близост с човека, който се грижи за него. Системата на привързаността е вътрешна програма, част от нашето еволюционно наследство . Когато близостта се чупи детето изпада в състояние на силна трежовност.
Три са основните стилове на ранна детска привързаност – сигурна, тревожно-избягваща, тревожно-амбивалентна. Майката на децата, които изграждат сигурна винаги отклива със спокойствие на емоционалните им нужди. Тя умее да чува емоциите на детето си. Те, от своя страна изследват свободно средата около себе си в нейно присъствие. Майките на деца с тревожно-амбивалентна привързаност са непостоянни спрямо детските сигнали,невинаги на разположени. Понякога присъстват , друг път просто не са на разположение.Тези деца в непознатата ситуация са като „прилепени “ за майка си. Децата с тревожно-избягващ стил на привързаност са били системно възпрепятствани и нуждите им са били отклонявани. Майките често са липсвали. Тези деца даже не проявяват тревожност при раздяла. Те са като вцепенени, концентрирани в играчките си, не в контакт с реални хора.Тяхната реалност са плюшените мечета.
Как се отрязват ранните стилове на привързаност върху вече зрелите ни отношения. Хората със сигурна привързаност ще изпитват доверие към своите партньори, ще очакват те да откликват на потребностите им . Техните връзки ще се характеризира с по-голяма продължителност, доверие, преданост и взаимозависимост . Те по-склонни са да използват партньорите си за сигурна база, чрез която овладяват света около себе си. Хората с тревожно-резистентен стил на привързаност, във взаимоотношенията си ще изпитват постоянно безпокойства относно това дали другите ги обичат и харесват. Те лесно се ще фрустрират и разгневяват, когато потребностите им от близост и привързаност са неудовлетворени. При тревожно –избягващата привързаност, вече възрастните няма да са ангажирани толкова в близки взаимоотношения. Напротив, ще предпочитат да не зависят от другите, както и другите да не зависят от тях. Индивидуалните различия в близките взаимоотношения възрастните зависят от това, доколко те са се чувстват комфортно с близостта или избягването и и нивата на тревожност. Комфортът с близостта е силен знак за бъдеща удовлетвореноста при срещащи се двойки. Тревожността отразява степента, в която системата на привързаността се активира при наличие на заплаха от средата или за връзката.Обикновено тези индивиди са свръхангажирани с мисълта за вероятно изоставяне и неудовлетворяване потребностите им от грижа и афективност в бъдеще, и в същото време – гневни, заради история на изоставяне в миналото (Bowlby, 1973).
Понякога оставаме изненадани . От несъответствията. Даваме топлина, а получаваме хлад. Даваме сигурност, а човекът до нас не вярва, че е обичан. В такива моменти нека се сещаме, че в другия седи цял един свят от истории на привързвания и раздели. И понякога без да иска, той реагира на него, а не на нас. Но с времето ние можем да опитомим този свят. С търпение, постоянство, приемане и любов.
