В полята на твоето съзнание
Мислите тихо стоят подредени.
Аз исках те без капка колебание,
Да върнеш живота на чувствата изхабени.
Липсваш вече...ти и ръцете ти топли,
Сутрин, на обед, вечер и винаги.
Заслушай се...чуваш ли моите вопли,
Свободни като вятъра, покрай тебе преминали.
С нетърпение очаквам да видя очите ти
И да чуя колко силно съм липсвала.
Твоите прегръдки ще са мои спасители,
Защото с теб на любов съм орисана.
Dianne
