Понякога усещал ли се, че губиш контрол над живота си! Падал ли си духом и как си се изправял?
Може да се чувстваш адски слаб, независимо през какво си преминал в миналото си.
На какво се дължи това?
Каленият ти характер няма власт над сегашния момент. Не е ли ирония това?
В такива моменти ти се иска да захвърлиш всичко и да избягаш накрая на света, там, където никой не те познава...и да започнеш отначало.
Отначало, но отново неподготвен за бъдещите трудности.
И се спираш, защото разбираш, че това е адски кръг от който няма измъкване, където и да отидеш...и просто се примиряваш...стискаш клепачите си по-силно и чакаш да мине нощта, до следващата сутрин, в която отваряйки очите си денят ви засипва с нови предизвикателства.
Много трудно се заспива буден и много трудно се остава жив, когато смъртта е нахлула е душата ти. Или обратното- да те очакват да умреш, когато отвътре си най-жив.
И в един момент осъзнаваш, че всичко е маска, докато не се появи някой, който да те хване за ръката, прекрачвайки прага, позволявайки ти да бъдеш себе си, с гола душа и истинска същност.
И както Хемингуей е казал: "Много е лесно да пишеш. Сядаш пред пишещата машина и започваш да кървиш".
Сега обличам любимата си тениска и заспивам спокойно... и знаеш ли защо?
Защото мога да си го позволя не само пред пишещата машина, мога да кървя и пред теб...
Д.Д.
