Често излизам от зоната си на комфорт.
Това ми дава възможност да видя ситуациите по един различен начин, да извлека най-важното и да го използвам.
Не е удобно...и не е лесно, но осъзнавам, че страха се отдалечава все повече и повече от мен...от душата ми. Колкото по-често се изправям срещу страховете си, толкова повече се отдалечават, докато не изчезнат напълно.
Извървях труден път, много тихи вечери и тъмни нощи...изминах много километри в търсене на себе си по пътищата. Най-много обичах да шофирам вечер, когато настъпвах газта докрай и се състезавах с мислите си. Адреналина ми се покачваше, сетивата изостряха, а аз прескачах границите на "правилното".
И никога не съжалявах за това. Скоростта ме зареждаше, даваше ми сила и ме вдигаше.
Важното е, че с времето успях да си събера парчетиите и да продължа.
Сега се чувствам добре...намерих спокойствието в душата си...създадох го...извоювах си го...
Направих душата си още по-красива, още по-даваща и приемаща.
Всеки човек има и хубави и лоши моменти. Важното е кои ще избере за приоритетни и наложи, утвърди и възприеме като начин на живот.
И Да! Щастлива съм! Защото имам всичко.
Имам себе си в чистата си форма... съхраних се...
22.08.2017г
D.Dimitroff
