Спря колата, качих се...щастлива...спокойна...себе си...усмихна ми се...в такива моменти осъзнаваш колко е хубаво да не те е страх...даваш...получаваш...чувстваш...взаимност...интимност...валеше пролетен дъжд...капките се стичаха по стъклото...хубавата музика, която звучеше придаваше завършеност на обстановката.
Аз, той и безвремието...мълчейки си казвахме всичко...спря колата и ми каза да се преместя отзад...милваше ме, разсъбличаше душата ми, допускаше се, опознаваше ме...аз него-също.
Показа ми нещо, което бях виждала в сънищата си...нежност, непринуденост, свобода, емоции...душата на един мъж е толкова очарователно нещо...в миг виждаш целия свят... и себе си там, в неговите очи...потъваш, изгубваш се...връща те...осъзнаваш се...отново те погубва...и извисява...и разпилява.
Желаеше ме, ненаситен и възбуден...искаше да черпи от мен и аз му давах, подарявах...презареждах се и отново...и отново...започна бавно ме сваля дрехите ми...милваше ме...наслаждавахме се на мига...там не съществуваха проблеми, задачи, забързаност, негативи, изтощение...съществуваше само това, което движи света и беше в ръцете ни...управлявахме го.
Има силата да унищожи всичко по пътя си, а ние с такава лекота го управлявахме...още едно доказателство, че енергията на двама души е непобедима.
Съблече ме цялата...гола, гореща и възбудена...толкова го исках...отворих вратата и излязох, той ме последва...не спираше да вали...опрях гърдите и ръцете си на горещия капак ...той застана зад мен и ми го вкара целия....надървен до пръсване...хвана ме за косата ...дживенията му се редуваха...бавни...бързи...настръхналите ми зърна се търкаха в капака...стоновете от възбуда раздираха въздуха...беше нежен и в същото време ме подчиняваше...харесваше ми...не исках да спира...никога.
Докара ме до оргазъм...малко след мен свърши и той...вътре...горещата течност ме изпълни...изгаряше ме, стичайки се по бедрата ми...прокара език по ухото ми и ме вкара обратно в колата...легнах на седалките...легна върху мен и ми го вкара отново, гледайки ме в очите...гушна ме...и заспахме...спокойни, удовлетворени, искрени...и себе си.
Открихме се в безвремието... и потънахме в него...
22.03.2017г
Dianne Dimitroff
