сряда, 24 октомври 2018 г.

За страха и за НАС...

Страха убива всичко свято, неизказаните думи смазват ни душите...след мен искам да помниш само едно...усещането да бъдеш истински...помни го как се чувства, защото рядко се среща.
Най-неправилния, а всъщност най-правилния...най...най-правилния....по дяволите!
Защо до болка еднаквите души се срещат, след като трябва без време да се разделят....защо?
Задавал ли си си подобни въпроси или смяташ, че всичко е даденост?
ТИ, АЗ, НИЕ?
И въобще може ли да има НИЕ?
Знаеш ли от кое най-много боли?
От това, че и двамата имаме еднакви чувства, мисли , желания.....а ги пращаме на майната им...ОТ СТРАХ.
По дяволите- този шибан страх.
Най-тежките битки са тези със себе си.
Колко оборудван трябва да си, за да победиш? Отговорът е, че не можеш...
Няма такава сила, с която да победиш собствената си същност.  Можеш да победиш някоя и друга игра, но не и цялата война.
Не можеш!
Ето в това е парадокса на живота.
Риташ срещу себе си и накрая падаш безнадеждно победен.

1.7
Д.Д.  24.10.2018Г
/ твой Тригон /