Донка

Донка за поредна сутрин отиваше на работа с неистови мъки.
Преметнала чанта през рамо, стъпваше несигурно по разнебитените плочки в близост до един строеж, които нямаше вид да приключи скоро.
Шума от машините й причиняваше допълнителен стрес и едно такова сутрешно безпокойство, което въпреки, че го изпитваше пет дни в седмицата, не успя да свикне с него.
В чантата й смело се дундуркаха няколко дамски превръзки, едно огледалце, ярко розово червило изразяващо нейната същност, пакетче носни кърпички и портмоне от уж естествена крокодилска кожа, в което прецизно беше наредила снимка на мъжа си, любовника си и бъдещия си евентуално втори любовник.
Не беше щастлива, някак тези първите двама я натоварваха и тя реши да използва метода на привличане чрез  визуализация.
И така Донка преминаваше през сивотата на ежедневието си, надявайки се този третия да бъде принца на бял кон, който тя толкова много искаше.
В края на този ад от неравности на пътя, токчето на Донка се заклещи между две от плочките  и това преживяване отключи една неочаквана, цинична агресия с лек привкус на изтласкана тъга и садо-мазохистини желания.
Единственото нещо, което успя да направи бе да извади малкия си компактен телефон от чантата  и започна да набира номера  за поръчка на такси.
Оставаше й малко разстояние до работата , но единствения начин бе да се придвижи с такси.
След кратко/ подчертавам /чакане, късметът на Донка се усмихна. Жълтия автомобил спря до нея и тя нетърпеливо се качи вътре. Започна да се гледа в огледалото и да оправя косата си, издавайки я допълнително, че възнамерява да флиртува.
Абе, типичното клише!
И така, Донка започна да се вайка пред бакшиша без да отклонява погледа си от огледалото, което всъщност остана цяло, незнайно как.
След няколко минути мрънкане от нейна страна, тя отмести посгледа си върху въпросния бакшиш и не можеше да повярва, пулса й се учести, зениците разшириха и дланите започнаха да се навлажняват.
През съзнанието й премина ток....да това беше той...нейната любов от пръв поглед. Нейният трети опит, нейната визуализация.
И тогава Донка осъзна, че точно, когато най-малко очаква, живота й се промени изцяло.

Извод: Не мрънкайте излишно като Донка. Не знаете какво ви очаква в края на разнебитените плочки.
Но, ако погледнем песимистично на нещата, Донка просто може да е имала късмет.
Така, че пийте най-добре по една бира и си лягайте.
Живи от живота няма да се отървете.

27.08.2016г- края на Август /Dianne/

Предположение да се търси източникър на чувството за вина изключително в отказа от агресия

"Лишаването от сексуално задоволяване предизвиква известна склонност към агресивност спрямо лицето, което е виновно за това, а самата агресивност на свой ред отново трябва да бъде задушена . Следователно  самоагресията е тази, която се потиска и прехвърля върху Свръхаза.
Симптомите на неврозите по същество заместват задоволяването на неосъществените сексуални копнежи. За наша изненада в процеса  на аналитичната дейност научихме, че всяка невроза може би прикрива частица  неосъзнато чувство за вина, което отново затвърждава симптомите чрез използването им за наказание. Сега можем напълно разбираемо да формулираме : ако една инстинктивна наклонност е подложена на потискане, то нейните либидни моменти ще се превърнат в симптоми , а агресивните компоненти - в чувство за вина. Дори това твърдение да е само наполовина вярно , то заслужава нашия интерес."

Източник// "Ерос и култура" - Зигмунд Фройд

За твоето пътуване

Понякога е трудно да задържиш мислите си на твоя страна...понякога...и никога, когато е нужно, за да успееш да се съхраниш.
Коленичил пред силата, която кара света да се движи, затваряш очи и поемаш дълбоко въздух...сякаш за последен път. Прехвърляш спомени, опитваш да промениш събития от миналото...знаеш, че е невъзможно...чувстваш се толкова слаб...толкова безпомощен пред нещо, което не съществува реално като материя, а те подчинява така лесно,толкова безмилостно...да...твоите спомени...яркостта с която те светят може да те убие... и ти го знаеш...безпомощен като прашинка в торнадо не ти остава нищо друго, освен да се надяваш да бъдеш пощаден, очаквайки следващото торнадо, след това следващо и следващо, докато един ден просто не изчезнеш... това ще бъде  началото на твоето пътуване...към безкрая...

06.08.2016г/Dianne/

Социалните цени на оценката със задна дата

"Да се учим от изненадите е разумно, но това може да има някои пагубни последствия.
Общо ограничение на човешкия ум и неговата несъвършена способност да реконструира минали състояния на познание или убеждения, които са се променили. Щом усвоим ново виждане за света (или за някоя част от него), ние моментално загубваме голяма част от способността си да си спомняме онова, в което сме вярвали, преди да се промени убеждението ни.
Нашата способност да реконструираме миналите си убеждения неизбежно ни кара да подценяваме степента, в която сме били изненадани от минали събития.
По-нататъшни експерименти показват, че хората са склонни да пресилват точността не само на своите първоначални предсказания, но и точността на предсказанията, направени от други.
Подобни резултати се откриват за други събития, които грабват общественото внимание, например делото за убийство на О Джей Симпсън и ипийчмънта на президента Бил Клинтън.
Склонността да ревизираме историята на своите убеждения в светлината на онова, което действително се е случило, поражда силна когнитивна илюзия."

Извадка:"Мисленето"-Даниъл Канеман