Недей да очакваш от мен да показвам пред другите колко съм щастлива, не искам и знаеш ли защо?
Защото, когато го правех намираха начин максимално да ме ограбят, да ме погубят, да ми го вземат.
Ще го показвам само пред теб...сутрин, когато прекрачвам прага, усещайки аромата на току що направено кафе...когато оставям ключовете на масата, а ти бързаш да ме придърпаш към себе си...когато ме чакаш в леглото...ще се сгушвам в теб, усещайки топлината, грижата, любовта ти...тогава ще разбираш всичко...за мен ..за теб...за нас...
Искам да има нас...точно там, където спираме времето...там, където няма правила...има чувства...има любов...нашите съкровени моменти.
Ще ти разкажа..утре сутрин...как се научих да съхранявам чувствата си и защо понякога ти задавам от нищото мега тъпи въпроси...
Така във времето постепенно всичко ще придобие логика и смисъл.
Вчера...бях там...отидох рано сутринта, направих си кафе, смених чаршафите и успях да си пусна музика през колонката.
Навън заваля...вдигнах щорите, за да мога да насладя максимално...усещах те, сякаш беше до мен...беше ми носталгично и в същото време спокойно и щастливо...вперила поглед в дъжда бавно отпивах от горещото кафе.
В този момент си мислех дали всъщност въобще си наясно колко си прекрасен...като мъж, като човек..дали осъзнаваш каква следа оставяш у хората, но само в тези, които са пълни със смисъл.
Успял си да съхраниш най-ценното...чувствителност, сетивност...нежност.
И двамата сме дълбоки...нужно е да навлизаме постепенно един в друг единствено, за да можем максимално да се насладим на всяко едно нещо.
Единствения, който ме пожела слаба...и единствения, който ще получи най-доброто от мен...
Понякога ще ми триеш размазаната от сълзи спирала, понякога размазаната от оргазми такава, но с очи, пълни с любов...очи, пълни с теб...
22.05.2017
Dianne
