Във втория клиничен пример на Едуард Глоувър, описан от него в главата с наименование "Неврозата на преноса" в същата книга " Техника на психоанализата", той насочва своето внимание към анализа на преноса като една от важните форми на психоаналитична терапия.
Едуард Глоувър иска да покаже някои особености на ползването на този метод по отношение на един прост и ординарен случай на тревожност.
Пациентката е на средна възраст и нейната диагноза, поставена от Едуард Глоувър, е една от доста често срещаните диагнози за подобни пациентки: тревожна хистерия.
В самото начало на психоаналитичните сеанси Тревожната хистеричка описва битието и семейството си в крайно възторжена тоналност, идеализира го страстно и преувеличено, хвали го.
След спадането на равнището на тревожност пациентката "повтаря този процес със значително изменение на емоционалния акцент".
Ясно е, че детството се представя избирателно; отначало има диспропорция / в смисъл преувеличаване. хвалби и идеализация/, а после, след изтощаването а преживяванията, афектът по време на сеансите значително е смален и е преобразуван в обратна посока.
Едва след второто по ред освобождаване на емоциите по време на сеанс детската травматична ситуация се показва в нейната истинска светлина - без идеализация и без преувеличения.
И нещата изглеждат съвсем различно: налице е "силен поток на враждебност" спрямо майката и двойствено / амбивалентно/ описание на отношенията с бащата.
Едуард Глоувър установява, че наред с ярко оцветените емоционални асоциации има и един друг ниско течащ и по-дълбок поток от асоциации, които са от тревожен вид и се отнасят до преживявания и емоции на "загуба, нараняване, обезценяване, непълноценност, унижение и др.".
Аналогични преживявания има и в сънищата на пациентката, които също са ярки и съпроводени със страхове и тревожност. Те включват различни вариации на битки, нападения и поражения по темата.
Постепенно се наблюдава растящ интерес и увеличена загриженост към външните за пациентката ситуации, в които въпросната тема се развива.
Тревожната хистеричка започва да се безпокои за отношенията и връзките си със своите близки и познати, безпокои се от новините във вестниците и по радиото, впечатлява се от подробности в книгите, които чете, или от пиесите, които гледа напоследък.
Глоувър казва, че пациентката му се опитва "стремително да се идентифицира" със субект, който "всмуква", по неговия израз, тревожност отвсякъде, като прави това с помощта на "абсорбента на външните обстоятелства".
Това е много точно казано.
Е. Глоувър забелязва в случая и контракатексиси от избирателен тип, както и други реактивни феномени, свързани със свръхидеализацията.
Психоаналитикът твърди, че въобще при анализа е възможно да се появят четири типа затруднения:
- трудности от съзнателните реакции на Свръхаза / предсъзнателни конфликти и травми/.
- безсъзнателен фантазмен материал във връзка със спомени за горепосочените конфликти и травми;
- безсъзнателни реакции на Свръхаза и на Аза спрямо фантазмената дейност;
- трудности на спонтанния /или плаващия/ пренос;
По повод използването на преноса Едуард Глоувър казва, че спонтанните отношения на преноса обикновено не предизвикват затруднения, освен ако не са били негативни още от самото си начало.
Като основен извод от използването като илюстрация на този клиничен пример може да се изтъкне това, че според Глоувър, когато имаме трудности с безсъзнателните реакции и фантазии на Свръхаза, то тогава можем да избираме един от двата способа на психоаналитичната работа: или привличаме вниманието към вече съществуващите реакции и фантазии по повод страданието, или, намирайки подходящ момент, търсим и указваме за други съществуващи фантазии и защити, които вече са свързани не са свързани пряко със страданието, а са свързани с анализа на преноса при самата терапия.
Източник: Приложна психоанализа / пълно енциклопедично издание в три тома/
Клинична практика Том 3
проф. д-р Петър Иванов
Едуард Глоувър иска да покаже някои особености на ползването на този метод по отношение на един прост и ординарен случай на тревожност.
Пациентката е на средна възраст и нейната диагноза, поставена от Едуард Глоувър, е една от доста често срещаните диагнози за подобни пациентки: тревожна хистерия.
В самото начало на психоаналитичните сеанси Тревожната хистеричка описва битието и семейството си в крайно възторжена тоналност, идеализира го страстно и преувеличено, хвали го.
След спадането на равнището на тревожност пациентката "повтаря този процес със значително изменение на емоционалния акцент".
Ясно е, че детството се представя избирателно; отначало има диспропорция / в смисъл преувеличаване. хвалби и идеализация/, а после, след изтощаването а преживяванията, афектът по време на сеансите значително е смален и е преобразуван в обратна посока.
Едва след второто по ред освобождаване на емоциите по време на сеанс детската травматична ситуация се показва в нейната истинска светлина - без идеализация и без преувеличения.
И нещата изглеждат съвсем различно: налице е "силен поток на враждебност" спрямо майката и двойствено / амбивалентно/ описание на отношенията с бащата.
Едуард Глоувър установява, че наред с ярко оцветените емоционални асоциации има и един друг ниско течащ и по-дълбок поток от асоциации, които са от тревожен вид и се отнасят до преживявания и емоции на "загуба, нараняване, обезценяване, непълноценност, унижение и др.".
Аналогични преживявания има и в сънищата на пациентката, които също са ярки и съпроводени със страхове и тревожност. Те включват различни вариации на битки, нападения и поражения по темата.
Постепенно се наблюдава растящ интерес и увеличена загриженост към външните за пациентката ситуации, в които въпросната тема се развива.
Тревожната хистеричка започва да се безпокои за отношенията и връзките си със своите близки и познати, безпокои се от новините във вестниците и по радиото, впечатлява се от подробности в книгите, които чете, или от пиесите, които гледа напоследък.
Глоувър казва, че пациентката му се опитва "стремително да се идентифицира" със субект, който "всмуква", по неговия израз, тревожност отвсякъде, като прави това с помощта на "абсорбента на външните обстоятелства".
Това е много точно казано.
Е. Глоувър забелязва в случая и контракатексиси от избирателен тип, както и други реактивни феномени, свързани със свръхидеализацията.
Психоаналитикът твърди, че въобще при анализа е възможно да се появят четири типа затруднения:
- трудности от съзнателните реакции на Свръхаза / предсъзнателни конфликти и травми/.
- безсъзнателен фантазмен материал във връзка със спомени за горепосочените конфликти и травми;
- безсъзнателни реакции на Свръхаза и на Аза спрямо фантазмената дейност;
- трудности на спонтанния /или плаващия/ пренос;
По повод използването на преноса Едуард Глоувър казва, че спонтанните отношения на преноса обикновено не предизвикват затруднения, освен ако не са били негативни още от самото си начало.
Като основен извод от използването като илюстрация на този клиничен пример може да се изтъкне това, че според Глоувър, когато имаме трудности с безсъзнателните реакции и фантазии на Свръхаза, то тогава можем да избираме един от двата способа на психоаналитичната работа: или привличаме вниманието към вече съществуващите реакции и фантазии по повод страданието, или, намирайки подходящ момент, търсим и указваме за други съществуващи фантазии и защити, които вече са свързани не са свързани пряко със страданието, а са свързани с анализа на преноса при самата терапия.
Източник: Приложна психоанализа / пълно енциклопедично издание в три тома/
Клинична практика Том 3
проф. д-р Петър Иванов
