Във себе си нося Вселена...потопи се в мен...усети я...граби с пълни шепи...зареждай се....тихо ще излизам, когато заспиш и ще се връщам преди изгрев слънце, събрала златен прах от лунна любов...за теб....и само за теб.
Когато ми е тъжно ще се приютявам в очите ти, търсейки правилната посока за мен...за теб...за двама ни.
И ще я намирам с точност, сякаш показана от компас...татуирах те...върху себе си...
Осъзната съм, зная какво искат сърцето ми...сетивата ми...какво искам аз...когато си напрегнат, неуверен сграбчи ме и се напии с моето спокойствие...моята увереност...когато ти е студено, ще ти давам от моя огън, защото женската цикличност е началото и края...любовта и тишината...плодородието и вечността.
Мека съм...благоприятна съм...без страх можеш да потънеш в мен и да живееш...свободен, усещащ...нежен...силен...всякакъв.
С мен можеш да бъдеш себе си...защото искам да бъдеш ти самия без правила и норми...запомнящ се...
Dianne
