Да спреш болката

"Живял някога един мъдър старец, за когото се говорело, че притежавал цялото познание на света. Веднъж при него дошла една жена и го помолила: - Старче, искам да знам всичко, научи ме на цялото познание. - Добре. – отговорил й старецът. – Ела с мен. И я отвел в една дълбока, тъмна пещера, където имало безброй дебели прашни книги. - Когато прочетеш всички тези книги, ще имаш пълното познание – казал й той. Жената се съгласила. Ден и нощ стояла в пещерата и неуморно четяла, ли четяла. От време на време старецът минавал покрай пещерата, подпирайки се на една тежка чепата сопа и питал жената: - Е, научи ли вече всичко? - Още не. – отговаряла тя. Тогава старецът вдигал сопата и я удрял по главата... И това се повтаряло – седмици, месеци, години... Един ден старецът отново минал покрай пещерата и задал обичайния си въпрос: - Научи ли вече всичко? - Не още – отговорила жената. Но когато старецът посегнал да я удари със сопата тя хванала ръката му – и застинала от страх в очакване на най-лошото – наказанието сигурно щяло да бъде много сурово. Но старецът се усмихнал широко: - Браво! Сега вече знаеш всичко, от което имаш нужда! - Как така? – учудила се жената. - Ти разбра, че никога няма да притежаваш пълното познание за всичко. Освен това научи как можеш да спреш болката... Не правим ли това и ние през целия си живот? Всяка сутрин ставаме и хукваме да гоним „много важната” си ефимерна цел, напрягаме се, товарим се, влагаме усилия, воля и енергия, пропиляваме времето си, измъчваме се, нервираме се, губим свободата си и съсипваме живота си, очаквайки заветния момент, в който някой или нещо ще ни направи щастливи... Трябва ли да чакаме болката да стане нетърпима, за да осъзнаем, че НИЕ сме единствените, които могат да я спрат?! Че щастието не е някъде там, в далечното и неизвестно бъдеще, а е тук и сега и зависи само от нас! Кое всъщност ни спира да бъдем щастливи? Спирачката е вътре в нас. И се нарича СТРАХ. Обсебващ, вцепеняващ, сковаващ мислите ни, объркващ чувствата ни, блокиращ действията ни. Целият ни живот е изпълнен със страх. Страхуваме се от болката. От болестите. От мизерията. От глупостта. От съдбата. От насилието. От жестокостта. От гнева. От отмъстителността. От лудостта. Страхуваме се за близките си. Страхуваме се за себе си... Акумулираният страх избликва навън под формата на фобии, панически разстройства, агресия и автоагресия. Защо се страхуваме? Страхът е естествена реакция на организма, възникваща в отговор на реална, животозастрашаваща опасност. Ако се разхождате в гората и срещнете мечка, съвсем естествено ще се уплашите. Обществото, в което живеем и което създаваме обаче, генерира изкуствени страхове. От изкуствени опасности. Така ставаме лесно управляеми и манипулируеми. Страхуваме се от авторитетите, от това какво ще кажат хората, от промяната...от живота... Възпитанието, което ни дават родителите, обществото, училището, различните философии, религията и моралът, създава измислени норми, появяват се мними примери за подражание. Именно тогава човек се превръща в свой собствен за¬твор. И най-вече в загадка за себе си. Отговорът, който сме могли да дадем на живота, остава неизречен или се деформира под натиска на всевъзможни безпокойства, притеснения, неврози, на опасението, „че не сме като другите", на сковаващия респект към чуждото мнение, към това, което „е прието". И не осъзнаваме, че страхът всъщност е граница, която сами си слагаме. И можем сами да премахнем. Как да овладеем страховете си? Ето една простичка стратегия: 1. Първото, което можем да направим, е да открито и чистосърдечно да признаем страховете си пред нас самите. Всички страхове. И най-вече тези, от които се срамуваме и не искаме в никакъв случай другите да разберат за тях. 2. Втората стъпка е да си направим самоанализ. Да си зададем въпроси и да се опитаме да открием отговорите. Защо се страхувам? Предпазва ли ме от нещо този страх? Коя е причината за него? Може би някога в миналото сте търпели подигравки и унижения? Осъзнайте, че миналото вече е непроменимо. Можем да променим само отношението си към него. За да спрем болката. И да почнем да живеем щастливо сега. 3. Предизвикайте себе си! Действайте! Припомнете си ситуация, в която сте успели да надмогнете страха си. Как се чувствахте тогава? Ако не сте попадали в такава ситуация - представете си я! Как ще се чувствате? Горди със себе си? Силни? Спокойни? Самоуверени? Погледнете на страха си с чувство за хумор. Според Виктор Франкъл, един от водещите психоаналитици в следвоенна Австрия, смехът е най-доброто средство за справяне със страха. Опитайте се да се видите отстрани. Задълбайте в своя страх, преувеличете до крайност, до гротеска, кажете си „Ето сега пък ще се страхувам до край, да видим какво ще стане!". Ако например се страхувате дали ще вземете някой изпит в университета, може да си кажете „Ами да, няма да си взема изпита, няма да запиша годината, ще ме изключат от университета, няма да си намеря работа, гаджето ще ме зареже, ще трябва да живея на улицата и да се храня с джанки от дърветата в парка..." В един момент ще ви стане смешно и ще осъзнаете колко нелеп е вашия страх. Всеки път, когато отново усетите страх, се опитайте да си припомните чувството, което сте изпитали, когато сте го преодолели. Възстановете го! Изживейте го! И вярвайте, знайте, че отново сте преборили страха си!" Източник : http://psychology.dir.bg/_wm/diary/diary.php?did=180845&df=46&dflid=3

Трудно се обичат разбити жени

"Трудно се обичат разбити жени, да знаеш.
Те са силни.
Живота ги е научил добре.
Знаят цената си и какво искат от мъжа до тях.
Не се задоволяват с посредствени връзки и чувства.
Или им показваш чувствата си, или не ги закачаш.
Знаят, че ще се справят и без теб.
Не защото искат, а защото могат.
Посмей да ги унижиш и ще получиш смъртната си присъда.
Няма да ти се развикат, нито ще чупят.
Ще си замълчат и тихо ще си тръгнат.
Без да очакваш и завинаги.
Ще ти оставят само прекрасни спомени.
Които ще болят в теб и ще съжаляваш до края на дните си.
Трудно се намират такива жени.
Защото те са честни играчи и знаят много добре какво могат да ти дадат.
Защото мъдростта им е събирана с години и с хиляди сълзи.
Защото знанията им идват от стотици изчетени книги. А не от списанията.
Защото очите им са вселени, изпълнени с жажда за живот и много любов.
Защото, когато простят и непростимото, приключват с опростения.
Продължават с живота си. Градят го.
Ако намериш такава жена, не я пускай да си отиде.
Защото тя ще те превърне във всичко онова, което някога си си мечтал да бъдеш.
Защото сам ще се промениш, поради обичта си към нея.
А ти няма как да не я заобичаш."

Яница Илиева