вторник, 22 септември 2015 г.

Може ли бисексуалността да е проблем?











"В действителност човек сам определя как ще живее живота си и никой не би трябвало да му налага някакви чужди разбирания и морал. Въпрос на индивидуално усещане и на чисто психическа нагласа е това, дали можем да се почувстваме привлечени от собствения си пол.

И все пак съществува една много проста закономерност -колкото повече се стараем да изявим нашите"двойни" наклонности, толкова по-вероятно е да сме такива просто, за да се откроим, да се покажем като различни, да се впишем в някаква модна вълна дори. И обратното. Ако съзнаваме своята двойна сексуалнот, но не я изтъкваме, по-вероятно е тя да е нещо, от което не можем да избягаме.

И не трябва и да си го налагаме. Въпреки постоянните спорове и дори откритото заклеймяване на хората с различна сексуална ориентация, тя едва ли може да бъде чак толкова страшен порок или проблем. Всъщност няма нищо по-хубаво от това да изразяваш чувствата си към любимия човек, независимо от пола му. Но е хубаво да се замислим и за онези случаи, в които чисто и просто единствено любопитството, скуката или липсата на някаква различна емоция, ни водят до това да потърсим ласки от собствения си пол.А това дали е "решение" на "посивялото" ни ежедневие.

Макар, че винаги можеш да опитваш...Въпросът е дали следт ова няма съвсем да объркаш себе си. Защото понякога причината да стигнем до такъв вид сексуално общуване е някаква емоционална травма, психическа нестабилност, раздяла.

В интерес на истината бисексуалността е проблем само тогава, когато не можем да се задържим с един партньор, а му изневеряваме постоянно с човек от нашия пол.Тогава със сигурност трябва да се замислим, дали пък тази би всъщност не е скрита хомосексуалност. Иначе бисексуалните могат да изграждат също толкова здрави връзки, колкото и хетеросексуалните, стига да намерят подходящия партньор, независимо  от пола т.е. моногамността не е нещо непознато за "би" хората.

Сексуална лудост или просто дълбоко вкоренен в нас проблем, свързан с детството ни или може б с някоя психическа травма вече в зряла възраст? Никой не може да даде на сто процента еднозначен отговор. Едно обаче, е значимото-всеки има право да обича онзи, който сам избере. И, ако любовта е над всичко, ние нямаме право да съдим, когото и да било.

Да осъдиш за лъжа, кражба или убийство няма нищо общо с това да "накажеш" някого заради сексуалната му ориентация. А и нека не забравяме една много важна подробност. Доказано е, че около 450 вида животни понякога осъществяват хомосексуални полови контакти. Какъв е изводът ли? Всеки го знае.Че явно е в природата ни да пожелаваме "неща", които не са общоприети. И все пак най-важното е ние да ги приемаме за себе си и те да нямат пагубно влияние върху живота ни. Защото и в бисексуалноста, като навсякъде, си има граници."

Източник: интернет,статии, бисексуалност;