"Всички души, независимо от своята опитност, в края на краищата пристигат на един централен сборен пункт в духовния свят, който наричам спирка. Казах, че скоростта на движение на душите е различна в зависимост от духовната зрелост.
Изглежда, че преминалите етапа на ориентиране повече не се отклоняват от пътя, водещ към това пространство от духовния свят. Очевидно големи групи от завръщащи се души се прехвърлят чрез един духовен вид масов превоз.
Понякога до това място душите са придружени от своите водачи. Открил съм, че тази практика е особено разпространена при по-младите души. Други са упътвани от невидима сила, която ги привлича към района на спирката и след това нататък към очакващите ги същества.
Установил съм, доколкото това е възможно, че съпровождането от други същества зависи от волята на отделния водач. В повечето случаи не се поставя под въпрос, но душите не се мотаят на този етап от всоето пътуване. Когато слушам разкази за този особен кръстопът, си представям как вървя заедно с множество пътници през централния терминал на някое столично летище, което е в състояние да осигури самолет във всяка посока.
Един от моите пациенти оприличи спирката на "главината на едно огромно колело на каруца, където ни превозват към определените за нас места."
Пациентите ми казват, че им се струва , че в този район се събират голям брой непознати души, които експедитивно влизат и излизат от главината, без да се тълпят.
Друг нарече това място"Автомагистралата на Лос Анджелис, но без задръстванията". В духовния свят може би има и други главина на колела, приличащи на автостради, които водят към и надолу от рампите, но всеки пациент смята, че неговият маршрут към и от този център и от този център е единственият.
Наблюденията за естеството на духовния свят при навлизане в района на спирката определено се различават от онези първи мъгляви впечатления, които постепенно се напластяват.
Все едно, че сега душата пътува, обгърната от огромен галактичен облак през еднородно божествено поле. Обичам да долавям вълнението в гласовете на моите пациенти, докато техните духове се реят из откритото пространство на спирката, подготвяйки се за следващия етап от прехода към предназначените за тях места. Те са поразени от безсмъртния свят, който се простира пред тях, и вярват, че някъде там се намира центърът на Вселената."
