Шизофрения- видове

Шизофрения- F20

Дължи се на генетични фактори, но за реализирането на генетичното предразположение към шизофрения, роля имат и някои фактори на околната среда, житейските събития и психичните стресове.

Форми на шизофренията:

~ Параноидна шизофрения.
Параноидна шизофрения е най-честият клиничен вариант на болестта. Протичането на заболяването може да бъде пристъпно или хронично. Обикновено се появява в началото на зрялата възраст. Симптомите са: налудности за отношение, патологична влюбеност, за особена мисия, преследване, ревност. Възможно е да има слухови, вкусови обонятелни или телесни халюцинации. Специфичен за заболяването е синдромът на Кандинский-Клерамбо- налудности за въздействие, псевдохалюцинации, чувство на откритост на собствените мисли, чувства и въздействия. Чести са емоционалните разстройства.

~ Хебефренна шизофрения.
Изявява между 15-25 годишна възраст и се характеризира се с волеви нарушения под форма нагримаси, своеобразни пози и маниери, безмислено повторение на думи и изрази, действия. Наблюдават се и разстройства в емоционалните реакции- самозадоволство, нелепи шеги, цинизми.

~ Кататонна шизофрения.
Кататонната шизофрения днес се среща по-рядко. Наблюдават се разстройства на волевата сфера, кататонна хиперкинеза и акинеза, а също и халюцинации и помрачено съзнание. Протичането на кататонната шизофрения е пристъпно.

~ Фебрилан шизофрения.
Фебрилитет с фантастно налудни и/или кататонно-онейроидни картини може да се развие както остро, така и в хода на афебрилно протичащ до този момент шизофренен пристъп. Фебрилните пристъпи могат да бъдат първични и да се последват от нефебрилни пристъпи. Понякога се наблюдават и неколкократно повтарящи се фебрилни пристъпи, като всеки следващ може да бъде по-тежък. При тази форма на шизофрения се наблюдават субфебрилни покачвания на температурата без соматични причини. В един последващ етап може да настъпи внезапно покачване на температурата с поява на кататонна симптоматика.

~ Резидуална шизофрения.
Под това състояние се описват по-късните стадии на шизофренията, които се характеризират с изразени негативни симптоми- психомоторна забавеност, хипобулия, невербална комуникация.

~ Проста шизофрения.
Започва в юношеството и се приема, че протича най-злокачествено. Началото е с поява на странности в поведението и интересите, като бързо настъпват негативните симптоми на шизофренията. С напредване на процеса, поведението на болните може да придобие асоциален вид.

За поставяне на диагноза "шизофрения" освен от характерните за нея симптоми, често се използват и апаратни изследвания- електроенцефалография (ЕЕГ), евокирани мозъчни потенциали, изследване на мозъчен кръвоток и метаболизъм а също така и образни изследвания- компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс.

Съвременното лечение на шизофренията включва психофармакологичен план на лечение. Прилагат се преди всичко невролептици с различен спектър на действие. Прилага се и електрошокова терапия, която представлява терапевтичен подход без избор.

Шизотипно разстройство- F21

Шизоафективното разстройство е едновременно или сменящи се през кратки интервали на типично афективни и типично шизофренни симптоми.
Причините за за него не са напълно изяснени, но се предполага, че става въпрос за генетични фактори.

Шизоафективните разстройства се характеризират със следното:
- Протичат пристъпно с ремисии и възстановяване между пристъпите.
- Много рядко болните с шизоафективно разстройство развиват дефекти, най-често от депресивен тип.
- Различават се три клинични форми на шизоафективното разстройство- маниен тип, депресивен тип и смесен тип.

~ Шизоафективно разстройство: маниен тип.
Наличие на шизофренни и манийни симптоми. Наблюдава се превъзбуда, раздразнителност, агресивност, гняв. В налудната продукция се съчетават едновременно и идеи за величие и преследване. Може да има вербални халюцинации.

~ Шизоафективни разстройства- депресивен тип.
Освен характерните за депресията симптоми (хипобулия, дистимия, идеи за вина, суицидна нагласа, безсилие, загуба на апетит и тегло), се наблюдават и симптоми типични за шизофренията (идеи за преследване, унищожение, слухови халюцинации и др.).

~ Шизоафективни разстройства- смесен тип.
Шизофренните симптоми се проявяват едновременно със симптомите, характерни за биполярното афективно разстройство.

Лечението е посредством медикаменти и електрошокова терапия.

Персистиращи налудни разстройства- F22

Причините за възникването са преобладаващо генетични, но генетично не са свързани с шизофренията. Според зависи от случая е различна ролята на генетичните фактори, на житейските събития или личностовите особености за тяхното възникване и протичане. Приемат и други теории като биохимична, вирусна, имунологична.

Тук се включват разстройства на базата на водещ клиничен признак, а по-точно: наличие на дълготрайни налудности. Тези разстройства не могат да бъдат класифицирани като органични, шизофренни или афективни. 

Източник:  http://psychology-bg.ucoz.com/publ/spravochnik_na_zaboljavanijata_mkb_f00_f99/shizofrenija_shizotipni_i_naludni_razstrojstva_f20_f29/10-1-0-61