Една

Тя една ще е. Знаеш го вече.
Друга няма да бъде такава.
Тя, която душата съблече.
И сърцето до край си раздава.
Тя, която е бурна стихия.
Неподвластна на ничии закони.
Не прилича по нищо на тия
примадони и смешни кокони.
Малка, крехка, дори и ранима.
Но в битка главата не свежда.
Носи тежест като за петима.
Кротко мъките свои подрежда.
Ненаситна за обич и ласка.
Откровен и тъй ценен приятел.
Тя не слага пред хората маска.
Оцелява след всеки предател.
Не понася да бъде далечна.
Ненавижда да бъде за кратко.
Вярва в обич, която е вечна,
а не просто бурканче със сладко.
И грижовна, и мила, и нежна.
От глава до пети засияла.
С буден ум и безкрайно прилежна.
Не жена, а Вселена е цяла.
Непокорна е тя, но пък вярна.
Не познаваш ти друга такава.
Даже в лудост не става коварна.
В болка страшна остава корава.
Да обича си плаща цената.
И честта може да си погази.
И от всички жени на земята,
ти не можеш да дишаш без тази...

Анжела Колет