Днес беше решила да не излиза никъде...не отиде и на работа...обади се, че не се чувства добре ...натисна червената слушалка и се отпусна назад на мекия стол.Навън беше ужасно студено...беше вперила поглед през прозореца...гледаше заснежените покриви на къщите и полюляването на клоните от силния смразяващ вятър. Хубавото беше, че от другия прозорец слънчевите лъчи спокойно огряваха стаята, което я караше да мечтае.....да пише за мислите в главата си на фона на хубава музика. Чашата горещо кафе до клавиатурата придаваше завършен вид на сутрешната идилия. В стаята беше топло....беше само по дънки и сутиен....беше оставила слънчевите лъчи да галят кожата й...лицето й....устните...ръцете...погледна телефона си...мълчеше.....той почти винаги мълчеше...
- "Трябва ми нов "- помисли си тя
- "Този е развален, не звъни изобщо "
Затвори очи...искаше да подреди мислите си....не знаеше откъде да започне...бяха толкова много и толкова объркани...кое да сложи на първо място, кое на второ...кое на .....на последно. Те всичките бяха важни по своему.....взе телефона си, отключи го...кликна на Приложения - Галерия - Viber Images .... гледаше му снимката за пореден път..... знаеше всяка една черта на лицето му....спомни си един от пътите, в които я гледаше лошо и й говореше нещо със скръстени пред гърдите си ръце...облегнал се на сивия автомобил.
- "Стига, стига! Стига си тормозила и себе си и него!" - каза си тя и остави телефона отново на бюрото.
-"Какво е волята, какво е силата, за какво са ми по дяволите?
Не ми трябват....няма да ми донесат щастие, нито спокойствие, нито удовлетвореност, защото са в разрез със всичко което искам аз...всичко, от което се нуждая..."
Отпи поредната глътка кафе, затвори очи и си обеща : "Тази година ще рискувам повече, ще се раздавам повече, ще обичам без да си го забранявам...ще бъда по-нежна и по-чувствена... Обещавам си да позволя да бъда себе си....докрая !"
03.01.2015г. / Dianne Dimitroff/
- "Трябва ми нов "- помисли си тя
- "Този е развален, не звъни изобщо "
Затвори очи...искаше да подреди мислите си....не знаеше откъде да започне...бяха толкова много и толкова объркани...кое да сложи на първо място, кое на второ...кое на .....на последно. Те всичките бяха важни по своему.....взе телефона си, отключи го...кликна на Приложения - Галерия - Viber Images .... гледаше му снимката за пореден път..... знаеше всяка една черта на лицето му....спомни си един от пътите, в които я гледаше лошо и й говореше нещо със скръстени пред гърдите си ръце...облегнал се на сивия автомобил.
- "Стига, стига! Стига си тормозила и себе си и него!" - каза си тя и остави телефона отново на бюрото.
-"Какво е волята, какво е силата, за какво са ми по дяволите?
Не ми трябват....няма да ми донесат щастие, нито спокойствие, нито удовлетвореност, защото са в разрез със всичко което искам аз...всичко, от което се нуждая..."
Отпи поредната глътка кафе, затвори очи и си обеща : "Тази година ще рискувам повече, ще се раздавам повече, ще обичам без да си го забранявам...ще бъда по-нежна и по-чувствена... Обещавам си да позволя да бъда себе си....докрая !"
03.01.2015г. / Dianne Dimitroff/
"Разхвърляни мисли за разхвърляни усещания"
