Чувството на обърканост, което завзема съзнанието ни от време на време, не дава ли то отговори на отдавна забравени въпроси, скрити под прахта на монотонността на дните ни....хората се променят всеки ден, правят равносметки, вземат решения, съжаляват, обвиняват се....пообъркани продължават напред, искащи, молещи се......с тъга в очите.....няма ко да ги разбере тях, затова са така тъжни, толкова самотни...самозабравяйки се в съжаление и тиха депресия, подминават с лекота факта, че някой, някъде там ги обича......очи им трябват......и сетива.....с това се улавя скритата обич.....
14.06.2013г(Диана Димитрова)
14.06.2013г(Диана Димитрова)
"Разхвърляни мисли за разхвърляни усещания"
Няма коментари:
Публикуване на коментар