"Любовта ви връхлита неочаквано и изневиделица...същото се отнася и до свободата. Но нейната "внезапност" е резултат от дълъг процес на вътрешно избистряне.
Да си свободен не означава да се идеализираш - идеализацията на Аза компенсира изпитваната тревожност и чувството за вина, тоест тя пак е затвор.
Когато азът не е истински , той всъщност не е свободен, затова най-важното от всичко е да намерим истинския си Аз.
Това е дълго и трудно, но плодоносно начинание. Смисълът на живота не се съдържа в спазването на външни, абстрактнии закони(морални, философски, социални, семейни, религиозни и т.н.), а в способността ни да осъзнаем коя от предложените ни възможности отговаря на истинската ни същност.
Тогава именно свободата става част от нас. Тогава преставаме да се суетим и свободата, която е тичала подире ни, а ние сме я отблъсквали, най-сетне ни настига, защото вече сме способнии да я приемем.
От този миг навлизаме в територията на положителната разрушителност, която се изразява в съзнателно, трезво и неагресивно отхвърляне на абстрактните патриархални житейски правила, господстващи в западния свят.
Това е най-важната смяна на посоката, която можем да направим. И най-ценната, защото в края на пътя ни очаква сливане с Вселената на "Великата майка" и с нейния климат на пълна вътрешна свобода."
Източник: "Психология и вътрешна свобода" - Пиер Дако
сряда, 22 юли 2015 г.
понеделник, 6 юли 2015 г.
четвъртък, 2 юли 2015 г.
Интелигентността на индивида не е фиксирано количество
Алфред Бине ( 1857-1911 )
Алфред Бине е роден в Ница, Франция. Родителите му се разделят, докато е много млад и той се премества в Париж. През 1878г. получава степен по право, след което учи природни науки в Сорбоната, подготвяйки се да поеме по пътя на медицината. Решава, че истинските му интереси са в областта на психологията и въпреки, че е самоук, през 1883г. получава от Жан- Мартен Шарко предложение за работа в парижката болница Салпетриер.
На следващата година се жени и след раждането на двете му дъщери започва да се интересува да се интересува от интелигентността и научаването. През 1891г. Бине е назначен за заместник-директор на лабораторията по експериментална психология в Сорбоната, а от 1894г. е неин директор.
Много почести са отдадени на Бине след ненавременната му смърт през 1911г. Сред тях е преименуването на "Свободно общество за изследване на детската психология" в "Общество Алфред Бине" през 1917г.
Важни съчинения
1903г. Експериментално изследване на интелигентността
1905г. Умът и мозъкът
1911г. Метод за измерване на развитието на интелигентността
На следващата година се жени и след раждането на двете му дъщери започва да се интересува да се интересува от интелигентността и научаването. През 1891г. Бине е назначен за заместник-директор на лабораторията по експериментална психология в Сорбоната, а от 1894г. е неин директор.
Много почести са отдадени на Бине след ненавременната му смърт през 1911г. Сред тях е преименуването на "Свободно общество за изследване на детската психология" в "Общество Алфред Бине" през 1917г.
Важни съчинения
1903г. Експериментално изследване на интелигентността
1905г. Умът и мозъкът
1911г. Метод за измерване на развитието на интелигентността
сряда, 1 юли 2015 г.
Бъди онзи, който наистина си
Сьорен Киркегор (1813-1855)
Сьорен Киркегор е роден в заможно датско семейство и е възпитан в строго лутеранство. Изучава теология и философия в университета в Копенхаген. След като наследява значително състояние, решава да посвети живота си на философията, но в крайна сметка това не го удовлетворява. "Това, което наистина имам нужда да направя, казва той, е да си изясня какво трябва да правя, не какво трябва да знам".
През 1840г. се сгодява за Регине Олсен, но разваля годежа, заявявайки, че е неподходящ за брак. Обичайното му състояние на меланхолия оказва огромно влияние върху неговия живот. Основно развлечение за него били разговорите с непознати по време на самотните разходки по улиците и продължителните излети с файтон из околностите.
Киркегор рухва на улицата на 2 октомври 1855г. и умира на 11 ноември в болница Фридрих Хоспитал, Копенхаген.
Важни съчинения:
1843г. Страх и трепет
1843г. Или-или
1844г. Понятието Страх
1849г. Болест за умиране
Фундаменталният въпрос "Кой съм аз?" е обект на изучаване от времето на древните гърци. Сократ (470-399г.пр.н.е.) е убеден, че основната цел на философията е да увеличи щастието чрез анализ на себе си.
Известни са думите му :" Неизследваният живот не си струва да се живее". Книгата Болест за умиране на Сьорен Киркегор (1849) предлага самоанализа като средство за разбиране на проблема "отчаяние", което според него възниква не от депресията, а по-скоро от отчуждаването от себе си. Киркегор описва няколко нива на отчаянието. Най-ниското е най-често срещано и се заражда от невежество: човекът има погрешна представа за това, какво е "собствена личност".
Той не знае за съществуването на своята потенциална същност, нито познава нейната природа. Подобно невежество е близко до блаженството и до такава степен незначително, че Киркегор дори не е сигурен дали то може да се определи като отчаяние.
Истинското отчаяние възниква с нарастването на себепознаването.
Неговите по-дълбоки нива произлизат от остро осъзнаване на собствената личност, съчетано с пълното й нехаресване.Когато човек се провали-например на изпит за дипломиране като лекар, той може да се отчайва заради нещо изгубено. "Но при по-внимателно вглеждане, казва Киркегор, става ясно, че човекът всъщност не се отчайва заради нещото(скъсването на изпита), а заради себе си.
Това "себе си", което не е постигнало нещо, става непоносимо. Човекът е искал да се превърне в различна същност (лекар), а вместо това е изпадналдо безизходицата на една провалила се същност и впоследствие - до отчаяние.
Изоставяне на истинското "себе си"
Киркегор дава като пример човек, който иска да стане император. Изтъква, че по ирония, дори ако този човек някак да успее да постигне целта си, той всъщност би напуснал старата си същност. Като в желанието си, така и в постигането на целта, той иска" да се отърве" от себе си. Това себеотхвърляне е болезнено:отчаянието е смазващо, когато човек иска да избяга от същността си- щом " не притежава себе си, той не е себе си"!
Но Киркегор предлага решение. Той заключава, че човек може да намери мир и вътрешна хармония, като събере кураж да бъде истинската си същност, вместо да иска да е друг човек. " Да пожелаеш да бъдеш онази същност, която наистина си, това всъщност е обратното на отчаянието", казва той. Киркегор е убеден, че отчаянието се изпарява, когато спрем да отричаме кои сме ние наистина и се опитаме да открием и приемем истинската си природа.
Акцентът, който Киркегор поставя върху индивидуалната отговорност и нуждата да открием своята истинска същност и цел в живота, често се смята за началото на екзистенциалната философия. Неговите идеи водят директно до екзистенциалната терапия на Р.Д. Лейнг и са повлияли хуманистичните терапии, практикувани от клинични психолози като Карл Роджърс.
Източник: "Книга за психологията" Издателство : Книгомания
Сьорен Киркегор е роден в заможно датско семейство и е възпитан в строго лутеранство. Изучава теология и философия в университета в Копенхаген. След като наследява значително състояние, решава да посвети живота си на философията, но в крайна сметка това не го удовлетворява. "Това, което наистина имам нужда да направя, казва той, е да си изясня какво трябва да правя, не какво трябва да знам".
През 1840г. се сгодява за Регине Олсен, но разваля годежа, заявявайки, че е неподходящ за брак. Обичайното му състояние на меланхолия оказва огромно влияние върху неговия живот. Основно развлечение за него били разговорите с непознати по време на самотните разходки по улиците и продължителните излети с файтон из околностите.
Киркегор рухва на улицата на 2 октомври 1855г. и умира на 11 ноември в болница Фридрих Хоспитал, Копенхаген.
Важни съчинения:
1843г. Страх и трепет
1843г. Или-или
1844г. Понятието Страх
1849г. Болест за умиране
Фундаменталният въпрос "Кой съм аз?" е обект на изучаване от времето на древните гърци. Сократ (470-399г.пр.н.е.) е убеден, че основната цел на философията е да увеличи щастието чрез анализ на себе си.
Известни са думите му :" Неизследваният живот не си струва да се живее". Книгата Болест за умиране на Сьорен Киркегор (1849) предлага самоанализа като средство за разбиране на проблема "отчаяние", което според него възниква не от депресията, а по-скоро от отчуждаването от себе си. Киркегор описва няколко нива на отчаянието. Най-ниското е най-често срещано и се заражда от невежество: човекът има погрешна представа за това, какво е "собствена личност".
Той не знае за съществуването на своята потенциална същност, нито познава нейната природа. Подобно невежество е близко до блаженството и до такава степен незначително, че Киркегор дори не е сигурен дали то може да се определи като отчаяние.
Истинското отчаяние възниква с нарастването на себепознаването.
Неговите по-дълбоки нива произлизат от остро осъзнаване на собствената личност, съчетано с пълното й нехаресване.Когато човек се провали-например на изпит за дипломиране като лекар, той може да се отчайва заради нещо изгубено. "Но при по-внимателно вглеждане, казва Киркегор, става ясно, че човекът всъщност не се отчайва заради нещото(скъсването на изпита), а заради себе си.
Това "себе си", което не е постигнало нещо, става непоносимо. Човекът е искал да се превърне в различна същност (лекар), а вместо това е изпадналдо безизходицата на една провалила се същност и впоследствие - до отчаяние.
Изоставяне на истинското "себе си"
Киркегор дава като пример човек, който иска да стане император. Изтъква, че по ирония, дори ако този човек някак да успее да постигне целта си, той всъщност би напуснал старата си същност. Като в желанието си, така и в постигането на целта, той иска" да се отърве" от себе си. Това себеотхвърляне е болезнено:отчаянието е смазващо, когато човек иска да избяга от същността си- щом " не притежава себе си, той не е себе си"!
Но Киркегор предлага решение. Той заключава, че човек може да намери мир и вътрешна хармония, като събере кураж да бъде истинската си същност, вместо да иска да е друг човек. " Да пожелаеш да бъдеш онази същност, която наистина си, това всъщност е обратното на отчаянието", казва той. Киркегор е убеден, че отчаянието се изпарява, когато спрем да отричаме кои сме ние наистина и се опитаме да открием и приемем истинската си природа.
Акцентът, който Киркегор поставя върху индивидуалната отговорност и нуждата да открием своята истинска същност и цел в живота, често се смята за началото на екзистенциалната философия. Неговите идеи водят директно до екзистенциалната терапия на Р.Д. Лейнг и са повлияли хуманистичните терапии, практикувани от клинични психолози като Карл Роджърс.
Източник: "Книга за психологията" Издателство : Книгомания
Абонамент за:
Публикации (Atom)