"Любовта ви връхлита неочаквано и изневиделица...същото се отнася и до свободата. Но нейната "внезапност" е резултат от дълъг процес на вътрешно избистряне.
Да си свободен не означава да се идеализираш - идеализацията на Аза компенсира изпитваната тревожност и чувството за вина, тоест тя пак е затвор.
Когато азът не е истински , той всъщност не е свободен, затова най-важното от всичко е да намерим истинския си Аз.
Това е дълго и трудно, но плодоносно начинание. Смисълът на живота не се съдържа в спазването на външни, абстрактнии закони(морални, философски, социални, семейни, религиозни и т.н.), а в способността ни да осъзнаем коя от предложените ни възможности отговаря на истинската ни същност.
Тогава именно свободата става част от нас. Тогава преставаме да се суетим и свободата, която е тичала подире ни, а ние сме я отблъсквали, най-сетне ни настига, защото вече сме способнии да я приемем.
От този миг навлизаме в територията на положителната разрушителност, която се изразява в съзнателно, трезво и неагресивно отхвърляне на абстрактните патриархални житейски правила, господстващи в западния свят.
Това е най-важната смяна на посоката, която можем да направим. И най-ценната, защото в края на пътя ни очаква сливане с Вселената на "Великата майка" и с нейния климат на пълна вътрешна свобода."
Източник: "Психология и вътрешна свобода" - Пиер Дако
Няма коментари:
Публикуване на коментар