От себе си, през Шопен и обратно...

Животът е твърде ироничен и адски красив, тъжен...
Осъзнаваме какво сме имали, когато го изгубим -  това не е ли чиста ирония?
Всяко нещо през което минаваме е урок, който трябва да научим.
Изборите, които правиме определят съдбата ни.
Под звуците на Шопен осъзнах, че не бива да проспиваме времето си тук, не бива да отлагаме, да изчакваме, защото нито една глътка въздух няма да се повтори отново...никога...
О, да, харесва ми да слушам Шопен, толкова е дълбок, драматичен и тъжен...цял океан от чувства...изплаква душата си по онази несбъдната любов, истинска и толкова недостижима...

25,03,2019г Dianne