"При свръхвъзбудата черните мисли изчезват и отстъпват мястото си на чувство на силна радост, на екзалтираност. Появяват се белези на необичайна жизненост. Изчезва чувството за несевършенство, за малоценност, съмнението, колебанието. Превъзбуденият вече не се колебае. Той триумфира, той е изпълнен със самоувереност. В същото време обаче мъчителното усещане за силна умора остава, дори се увеличава.
Ако депримираният е прекалено спокоен(потискане), то превъзбуденият е прекалено деен(възбуждане).
Но след пут минути(или след година) свръхвъзбудата отново ще се плъзне към депресията-която ще бъде още по-силна, тъй като вълнението ще е изчерпало резервите от енергия. "
Източник : " Фантастичните победи на модерната психология"- Пиер Дако
