„Ако мразиш някого, мразиш в него нещо, което мразиш в себе си. Това, което не е в нас, не ни притенсява.“ / Херман Хесе, „Демиан“
„Всичко, което ни дразни в другите, може да доведе до по-доброто разбиране на нас самите.“ / Карл Юнг
И двамата автори отбелязват, че, ако някой каже или извърши нещо, което ни изглежда егоистично или грубо, а в отговор на това ние изпитваме гняв или разочарование, значи в този опит има нещо, което ни подсказва повече за нас самите. Това не означава, че другите се държат аморално или, че нашата преценка за неговото поведение не е основателна.Истината е, че нашата негативна емоционална реакция към недостатъците на другите отразява нещо, което се случва вътре в нас.
Психологическата проекция е добре известен механизъм за самозащта. Той предизвиква проекция на собствената ни неувереност.
Когато съдим някого, че той е груб и егоистичен, го правим, за да избегнем момента, в който трябва да се изправим пред тези недостатъци в нас самите. „СЯНКАТА“ е неизвестната, тъмната страна на личността ни. Тя е тъмна, защото е инстинктивна, ирационална и примитивна, състояща се от импулси като алчност, похот, гняв, ярост. Но тя е и наш скрит източник на творческа интуиция. Осъзнаването и интеграцията на аспекта на сянката е от съществено значение за психологическото ни здраве – процес, наречен индивидуализация на Юнг.
Сянката е тъмна и защото е скрита от света на съзнанието ни. Според Юнг ние потискаме тези тъмни аспекти подсъзнателно и именно заради това рано или късно започваме да ги проектираме върху другите. Той пише: „Почти няма надежда субектът да осъзнае за тези проекции, които прави. Причината е, че нещата не са в съзнанието, а в подсъзнанието му, което прави проекцията. Като резултат субектът може да се изолира от обкръжението си, тъй като реалното му отношение към тях се заменя с илюзорно такова. Проекцията преобразува света в копие на непознатия за субекта вътрешен свят.“
Понякога е много тъжно да се види как човек не осъзнава, че трагедията не е в живота на другите, а в неговия собствен живот, но той не е способен да я види. Така той продлкжава да „храни“ това, което се случва вътре в него. Не човекът или неговото поведение трябва да ни безпокоят, а нашата реакция към това. Но ние можем да използваме тази реакция като инструмент за размисъл – да си изясним защо е тази злоба и раздразнение в нас.
На някакво дълбоко вътрешно ниво в нас знаем, че всички хора са еднакви. Те не са различни, различна е само нашата гледна точка към всички. Злината е тъмният аспект на всеки от нас, наша сянка – тя може да ни води към различна интерпретация на нещата, които виждаме. Дори до това да извършим престъпление.
Всеки от нас има своя Сянка, както и свободата да взима решения. Всеки от нас може да направи нещо, което ще го притесни и обезпокои. Но именно безпокойството ни принуждава да противостоим на тъмния аспект на нашата личност. Негативните емоции,които се появяват в нас по отношение на поведението на някой друг (раздразнение, гняв, ярост) могат да бъдат използвани за внимателно изучаване на собствените ви реакции, за запознаване със собствената ви сянка и в крайна сметка за запознаване с многостранната ви личност."
източник: magiangelova.bg
