Преживях те...

Преживях те. Остави ми рана.

Да зарасне? Едва ли... А ти

щом усетиш, че вече ме няма -

прочети ме. Родих се във стих.

Знам, не беше типична раздяла,

аз дори не протегнах ръце -

за прегръдка. Аз исках те цяла.

Май не случих? Ръждиво ключе.

Казват, птиците често се връщат.

Само пойните. Аз съм - врабче.

Те пък често ме канят на среща.

Не отивам - че после съм зле.

За вина... На кого ли му пука?

Дали аз - или ти... все едно?

За любов си мечтах, не разтуха.

Тя, душата, не спи... във легло.

Беше хубаво, да, беше страстно.

Ще те помня ли казах... с добро?

Да обичаш - е нещо прекрасно.

Но от бивши не чакай... писмо.

Засега дишам пак, но е трудно.

Но престанах да плача... Поне.

И мерси за урока по мъдрост

Дивна розата - също боде...

Ангел Колев

снимка: (Интернет) - Camila Vallejos