С теб

https://m.dama.bg/article/pravi-mi-se-ljubov-s-teb/15834/?utm_content=buffer01a57&utm_medium=social&utm_source=facebook.com&utm_campaign=buffer

Бадемовидно ядро / corpus amygdaloideum /

"Бадемовидното ядро играе важна роля за емоциите, особено гнева и агресията.
Септумът е включен в гнева и страха.
Стимулирането на бадемовидното ядро обикновено води до изпитване на страх.
Това може да се види по различни начини: например чрез сърцебиене, ужасни халюцинации или плашещи ярки спомени.
Увреждане / лезии / или отстраняване на бадемовидното ядро  може да водят до дезадаптивна липса на страх. В случая на лезии на животински мозък животното се приближава към потенциално опасни обекти без никакво колебание или страх.
Бадемовидното ядро освен това има подпомагащ ефект върху възприятието на емоционални стимули.
При хората лезиите в него елиминират това засилване.
Освен това хора с аутизъм демонстрират ограничено активиране  на бадемовидното ядро.
Възникваща в резултат на това теория приема, че разстройството включва дисфункция на бадемовидното ядро.
Два други ефекта на лезии на бадемовидното ядро може да са зрителна агнозия / неспособност да се разпознават обектите /  и хиперсексуалност."

Източник : Направление - Когнитивна невронаука - Робърт срърнбърг

Лимбична система

"Лимбичната система е важна за емоциите, мотивацията, паметта и ученето.
Животни като риби и влечуги, които имат относително неразвита лимбична система, реагират на средата почти изключително чрез инстинкти.
Бозайниците и особено хората имат относително по-развита лимбична система.
Тя като чели ни позволява да потискаме инстинктивните реакции, който случайно предизвиква болка / например импулса да ударим няколко, който случайно предизвика болка/.
Лимбичната ни система ни прави по-способни да адаптираме гъвкаво поведението си в отговор на променящата се среда. Тя е изградена от три централни взаимосвързани мозъчни структури: бадемовидно ядро, септума и хипокампуса."

Източник: Направление -Когнитивна невронаука - Робърт Стърнбърг

Груба анатомия на мозъка. Преден дял / прозенцефалон /

"Предния дял е зоната на мозъка, намираща се към върха и предната част на мозъка.
Той се състои от мозъчна кора, базалните ганглии, лимбичната система, таламуса и хипоталамуса.
Мозъчната кора е най-външният пласт на мозъчните полукълба. Тя играе жизненоважна роля в мисленето и другите психични процеси и затова заслужава специална част. Тук ще следваме дискусията на основните структури и функции на мозъка. Базалните ганглии са сборове от  неврони, които са от критично значение за моторната функция.
Дифузията на базалните ганглии може да доведе до моторни дефицити: тремор, неволеви движения, промени в позата и мускулния тонус и забавеност на движенията.
Дефицитите се наблюдават при болестта на Паркинсон и болестта на Хънтингтън.
И двете заболявания включват тежки моторни симптоми."

Източник:  Направление -Когнитивна невронаука - Робърт Стърнбърг

Психиката е като айсберг, тя показва само една седма от обема си над водата. Зигмунд Фройд

"Когато идеите, спомените или импулсите са твърде смазващи или неуместни, за да може съзнанието да ги понесе, те биват изтласкани и складирани в несъзнаваното, заедно с нашите инстинктивни подтици, където са недостъпни за непосредственото съзнание.
Несъзнаваното безмълвно насочва мислите и поведението на индивида.
Разликата между нашето несъзнавано и съзнателните ни мисли създава психическо напрежение, което може да бъде освободено само, когато потиснатите спомени бъдат допуснати в съзнанието чрез психоанализа."

Източник: Книга за психологията

Няма съзидателност без топлина

" Всяко затваряне в себе си, всяко свиване на "кълбо" ми превтъщат в свят, лишен от топлина и следователно неспособен на обмен с другите светове.
Ще дам пример с два скачени съда, в които нивото на течността е едно и също. При подобно равновесие всяко движение е изключено. Необходимо е нещо да го наруши. Да си представим, че пуснем камъче в единия  съд. Тогава вълнението на течността ще може да се използва. А ако поставим в течността уред, свързан с динамомашина, ще се получи електрически ток, който на свой ред ще произведе топлина, работа, светлина.
Ще се положи началото на веригата на обмена, на работата и на "творчеството".
Същото се отнася за всеки от нас.
Психологията дава най-добрия пример за това как да извършим работата, необходима за нашето освобождаване.
Това освобождаване/чрез психоанализа или други начини/ минава през нарушаването на мнимото равновесие в човешката капка, както и на фалшивото успокоение, дължащо се на неврозата; то се състои във внасянето на смущения в нашия затворен свят / камъчето в скачените съдове / .
В резултат се включва динамомашината, в личността и в нейната афективност възниква "напрежение", съществото ни започва да извършва работа, да отделя топлина и най-главното - да съзидава с непознатата дотогава сила."

Психология и вътрешна свобода - Пиер Дако

За затворите в душите ни

" Всеки от нас може да попадне в някой от затворите, които носи в душата си.
Ние изграждаме и поддържаме тези затвори заради мнимата сигурност, която ни носи тя.
Неврозата е най-подходящият пример. Първият ни враг си остава чувството за малоценност и за вина-ядрото на всички "комплекси".
Слабостта, покорството, агресивното поведение и садизмът, разтварят вратите на множество затвори.
Така, без да си даваме сметка, се превръщаме в диктатори и палачи на самите себе си."

Източник: Психология и вътрешна свобода - Пиер Дако

Дъжд и любов

Събудих се рано, протегнах се, отворих очи и видях  капките дъжд да се стичат по прозореца...обожавам дъждовните дни...усмихнах се, първата ми мисъл беше за теб...липсваш ми...вчера, през нощта..днес...казах ти, че ще хлътна....станах , отидох до кухнята и си направих кафе.
Отново бях забравила кафемашината включена, толкова пък да обичам да я забравям.
Отворих шкафа и взех две чаши...направих си кафе и оставих другата чаша до машината...върнах се отново в леглото...пуснах си музика.
Бях заспала с две книги до мен, едната от Буковски, другата лилава...точно такава исках да бъда...просто жена...слаба, ранима, крехка, нежна...просто жена...обичаща многоточията...и капките дъжд по стъклото... и...
Спокойна съм, усещам лекота и подреденост в душата си...в мислите си, просто се чувствам в синхрон със себе си...случвало ли ти се е всичко около теб да е хаос, а ти да се чувстваш в пълен синхрон със себе си?
Говори ми се с теб, пише ми се с теб, смее ми се, целува ми се, люби ми се... с теб.
Имам нужда да ти подарявам себе си, да се грижа за душата ти, да целувам очите ти...имам нужда да те галя и сгушвам в теб.
Обожавам да усещам силата ти, грижата и закрилата ти, когато си до мен...благодаря ти, че с теб се усещам жена...благодаря ти, че те има...че те имам...
Целувам...

Мечтая...с теб...

Когато направим децата си в пъти по-добри от нас, тогава можем да бъдем спокойни, че сме си свършили добре работата.

/http://ivastoianova.blogspot.bg/

Въпреки всичко

Вървя по тротоара на градска улица,с ръце прибрани в джобовете .А вятъра флиртува с косите ми .....и лицето ми милва.......усещам топла есенна целувка по челото.Вдигам глава и се оглеждам,не мога да го видя...............само го усещам.....близо до мен ."Вселената си знае работата" ,казах аз и продължих да вървя.Бях доволна,усмихнах се -извадих ръцете от джобовете си,направих две крачки встрани и се завъртях около дървото с кестени,усмихната,волна и щастлива.Покрай мен мина старец с бели коси,погледна ме с възхищение в очите и продължи по пътя си-по неговия си път.Да-този старец беше разочарованието,самотата и гнева.Обърнах му гръб и продължих да вървя със същата усмивка на лицето.Срещу мен се задаваше слаба,изпита и бледа жена с черна рокля.....секунди преди да се разминем я погледнах право в очите,усетих,че беше смутена,сведе поглед и изчезна в далечината-това беше омразата и глупостта.
В дясно от мен имаше малка градинка с цветя и зелена трева с с няколко попадали есенни листа.....загледах се в една дама-глупаво облечена с няколко кученца,които подскачаха край нея......приближих се до тях,погледнах ги ,разгърнах връхната си дреха и оправих косата си....."кученцата" спряха да играят и се скриха зад зле облечената госпожа......това бяха клюките....обърнах им гръб и продължих да вървя ,неспирайки да се усмихвам.Не след дълго минах покрай една витрина на хубав магазин с много светлини...спрях,направих две крачки назад и се огледах в отражението от витрината..............и видях Любовта !

03.12.2012. (Диана Димитрова)

Любовта е...

За онова място в душите ни

Там...под душа...горещата вода се стичаше върху мен, отмиваше сълзите...редувах студена и гореща вода.
Покривах лицето с ръцете си и плачех, това ми помагаше да преработя всички емоции бушуващи в мен.
Загубих представа за времето там вътре...имах чувството, че ще ми трябва цяла вечност, за да си върна баланса.
Вдигнах  лицето си нагоре към душа...струите се удряха в него, но в миг спрях да ги усещам.
Пренесох съзнанието си на вселенско ниво, намирах се в Безтегловност на място, което адски много наподобяваше Вселената...не изпитвах страх...беше тихо, спокойно...минах през някакъв обръч или нещо като дупка и се издигнах нагоре...тогава видях Тази Вселена...необятна....тъмно синя с безброи светли точици.
Именно тя ми помогна да овладея емоциите си, дори не ми беше необходимо да си поемам въздух...сякаш спрях времето...върнах си баланса...хармонията в себе си...и всичко беше любов...
Наистина нямам представа колко време бях вътре, спрях водата и се покрих с хавлията, попих капките по мен и облякох любимата си синя тениска на бели черти...доста широка  и много любима.
Легнах си бързо...затворих очи и те усещах...до мен...в мен..не тялом, а духом.
Кажи ми, енергиите имат ли памет според теб?
Защото аз те познавам...
Познах те, усетих те веднага...
След това напрежението бе толкова силно, че не можех да се задържа дълго близо до теб...сякаш във времето се напасвахме...докато усетих, че не мога повече, че е време...
И ето...плаках щастливо...искам да ти подаря най-съкровеното от себе си, защото искам да си щастлив, искам да го виждам в очите ти...щастливи, топли и спокойни...просто Ти...и до болка истински...

Искам

Изпих мартинито, което беше останало в бутилката...и си поплаках.
Прибрах се, погрижих се за всичко вкъщи, изкъпах се с гореща вода и изпих мартинито...и под душа плаках.
За първи път през целия си живот плаках като малко дете, но  защото съм щастлива...то това било страшно...особено, когато не си очаквал това щастие да те връхлети с такава сила.
Не знаеш колко съм благодарна, че го имам и те усещам и...
В паника съм, прости ми...прости ми, че понякога реагирам сковано или студено...просто винаги си бил ...знаеш...тук няма да го кажа...разбираш ме в многоточието...само ти...адски много ме е страх...затова реагирам идиотски понякога.
Само знай, че когато съм в прегръдките ти съм най-щастлива, толкова спокойствие ми даваш...ценя всеки един момент, всеки един жест...всичко.
С такова желание искам да ти подарявам душата си, защото знаеш как да я галиш...
Помни го!

Източник: "Жени"- Буковски

Pavell & Venci Venc' feat. Mihaela Fileva - Lyubov (Official HD)

Малена

http://myonvideo.com/Malena-Malena-2000-online-17904/

Неангажиращо за Буковски

Буковски ми харесва повече от Чинаски.
Предполагам го е измислил след поредната чаша уиски в някоя хотелска стая.
Най-добрите му творения са в резултат на огромно количество алкохол.
И той е бил наясно с това.
Чета го, още съм в началото на романа "Жени", но вече добих ясна представа за неговия стил.
На места / доста често/ вулгарен, перверзно циничен с нестихващо желание да бъде брутално откровен с жените и за жените през неговия поглед.
Все още се чудя дали това е трик..неговия трик и стил на писане или просто е ествественото му състояние и начин на поведение като цяло.
Какъвто и да е отговора и в двата случая това го е възбуждало.
Писане, алкохол и жени до пренасищане.
Ако трябва да се впусна по надълбоко от психоаналитична гледна точка, усещам силното присъствие на майка му, оставила ярък отпечатък върху него...по-скоро наподобяващо жигосване.
Полъха на разврат в детсвото личи във всяка страница.
Въпроса е дали е успял да го преодолее и чрез творбите си го показва, надсмива или го е давил винаги с алкохол.
Извинявам се на всички, които имат мнение, коренно различно от моето...или...всъщност хич не се извинявам. За какво да го правя като въобще  не ми е важно колко ще ме укорите.
Донякъде успявам да го разбера ... провокирал е хората и се е забавлявал с това.
Успявал е да ги изкара  от зоната на моралния им "комфорт" и ги е пречупвал.
Пречупвал  е им скованото поведение и се е чувствал удовлетворен, когато е виждал благодарност в очите им за това.
Ще продължавам да го чета, защото именно такива хора са показател, че все още е останало нещо в чистата му форма, без маски и фалшив профил.

Диана

Времето тук няма власт и значение

Любим филм. Завинаги...

https://youtu.be/YEfyfcEdW4Y

https://youtu.be/CP6LQjJo7eY

https://youtu.be/CP6LQjJo7eY

Неделно в Понеделник

Въпреки, че е Понеделник все още усещам неделния полъх върху себе си.
Не ми е празнично, а спокойно.
Моите любими моменти, в които олозвотворявам времето си правилно.
Отворих една отдавна забравена на рафта книга със заглавие: "Аз вече не съм онази, за която ти се ожени", разлистих я и се зачетох: " Загубих голяма част от наивността си и от онези неща, които бяха святи за мен и на които няколга толкова много държах. Но всъщност не съжалявам за тях. Случва ми се изключително рядко да завидя на всички онези слепи, самодоволни жени.
Децата ми бяха стимул да не се предавам в моменти на слабост. Защото, в последна сметка, моето развитие е в тяхна полза.
Ценя и уважавам свободата на околните."
Преди години, когато съм я чела, съм подчертала тези редове.
Години по-късно те все още важат с пълна сила.
Обичам домашния си уют, децата да тичат из стаите, докато аз се опитвам да изчистя, обичам черния си клин и широката тениска с които се обличам, правейки си следобедно кафе и отпускайки се на дивана с книга в ръка.
Обичам малките да се катерят върху мен и да показват обичта си.
Събота сутрин цялата къща да мирише на пържени филийки, а те с млечни мустачки нетърпеливо да подскачат за още.
Щастлива съм.
Защото имам всичко това...и още нещо...
Намерих частта от пъзела, която бях изгубила...
Усмихвам се...

17.04.2017г
Dianne

Пътят на самозависимостта

"Стремежът на родителите да бъдат неизменно край децата си може да е положителен за тях през първите години на живота им, но с течение на времето се оказва пагубен за бъдещето им.
Гледаме на децата си като на късче от собствения си живот и ги обсипваме с грижи, но те не ни възприемат по същия начин.
   А на нас родителите, ни е трудно да приемем това.
Искаме да ги задържим, да увековечим пъпната връв, която ги свързва с нас.
За тази цел разполагаме с опита, властта, силата, парите и особено със знанието.
Винаги смятаме, че знаем повече от тях.

- Тате...тате...Бях при Угито, който се скара с баща си...
- И защо се скара с баща си?
-Защото бащата на Угито казва, че знае повече от Угито...
–Да сине, бащата на Угито знае повече от Угито.
-А откъде си сигурен, като не познаваш бащата на Угито?
-Ами, защото му е баща, сине, а един баща винаги знае повече от сина си.
-И защо знае повече от сина си/
-Ами, защото му е баща!
-Това каква връзка има?
-Просто баща му е живял повече от него...прочел е повече книги...учил е повече...Значи, знае повече от сина си.
-Аха...Ти повече ли знаеш от мен?
-Да.
-Всичките ли бащи знаят повече от синовете си?
-Да.
-И винаги ли е така?
-Да.
-И винаги ли ще бъде така?
-Да, сине. Винаги ще бъде така!
-А майката на Мартита знае ли повече от Мартита?
-Да, сине.
-Кажи ми тате, кой е изобретил телефона?
Бащата гледа със самочувствие и му отговаря:
-Телефона, сине, го е изобретил Александър Греъм Бел,
- А защо не го е изобретил баща му, нали е знаел повече от него?

В най-добрият случай се опитваме да подготвим децата си да решават проблеми, които никога няма да имат. Защото ще имат други...които дори не можем да си представим!

Източник: "Пътят на самозависимостта" - Хорхе Букай 

Отново за капките

Път без посока или посока без път?
Кое е за предпочитане?
Да пътуваш сам с разпилените, тъжни мисли в главата си или с онзи човек, в чийто очи виждаш всичките си чувства?
Лесни въпроси и трудни отговори.
Всеки ден милиони хора се лутат между трябва и искам и често притъпявайки желанията си умират...бавно и неусетно...и безвъзвратно...не спрат ли навреме.
Капките се стичат по прозореца, сякаш за последен път...тъжен, носталгичен поглед...търся те в тях, а намирам те в себе си.
Освободих се от оковите, чувствам се лека, свободна и щастлива.
Смисъл винаги има, дава ли ти пълнота.
Сетивата ти оживяват, мислите приемат правилна форма, а сърцето започва да бие по-силно.
През живота си спирах няколко пъти на няколко бензиностанции и винаги в дъждовно време, със стичащите се по стъклото капки, след дълго съзерцание изваждах празните опаковки, някога пълни с доверие и обич и ги изхвърлях в коша на миналото.
Хубаво е да умеем да изхвърляме навреме празните опаковки, за да се изчистим от ненужното им присъствие  и да освободим място за други, пълни с нежност...пълни със смисъл.
Ще ги познаем от пръв поглед, защото на опаковката ще пише любими...
Четейки "Да се обичаме с отворени очи" на Хорхе Букай, си задавам въпроса някога обичана ли съм така...и каква е разликата между "Обичам с отворени очи' и "Широко затворени очи".
Май зная отговора -  разделя ги една тънка граница...доверието.
Едно нещо научих със сигурност в моя живот .... заслужава ли си, трябва да се изживее, най-малко, защото същото се среща изключително рядко и се усеща с душата.
Мигове, за които си струва да рискуваш...

16.04.2017г
Dianne

Приказки за размисъл

" Родих се призори,
детството ми мина сутринта,
а около пладне
прекосявах вече младостта си.
И не че ме е страх,
че времето минава толкоз бързо.
Само малко ме тревожи мисълта,
че може би утре
ще съм
твърде стар,
за да направя всичко, което съм отлагал."

Хорхе Букай

Преслава Пейчева - Утре (Preslava Peicheva - Utre) Official video

География на блаженството

Не! Само заглавието е същото, поглеждам ябълките на корицата, но някак са ми неподходящи, прекалено захаросани са ми, губи се истинското сякаш в тях.
Затова смятам да напиша собствената си история...извинявай - Ни история, колкото и да е дълга тя като време.
Корицата ще бъде синя на бели черти с твоя и моя аромат.
Снощи, прибрах се вкъщи, не след дълго си легнах, облечена в теб...цяла нощ те усещах до себе си...хареса ми много, всъщност не зная дали това е правилното определение, но нека да остане то.
Кои са най-щастливите места за теб?
Кога за последно си се връщал там?
Кога за последно си позволи да бъдеш себе си, свободен, щастлив и небрежен, чаровен, шантав?
Върнах се в стаята, до прозореца със спуснатите щори, ти беше зад мен от другата страна на леглото, говореше ми някакви глупости, а аз се смеех като дете. Толкова ми хареса, безценни моменти...дълго чакани...
Хмм, леката извива в края на устните ти точно в този момент предполагам означава, че и на теб ти е харесало.
Не се прави, че не помниш...още тогава ти хареса, дори го разбра на третата секунда след смеха ми.
Обичам да говориш глупости, тази твоя естественост адски много ме привлича...искам да го запомниш това.
Привлича ме... и ме обрича...

Без край

Остави чашата с мартини на плота върху червените жартиери с черна дантела...погледна ме...блажена, гола, любима...любена...отново и отново...и отново.
Колко е хубаво да намериш човек, с когото да можеш да мълчиш, да усещаш, променяш ...усмихваш...разговори без думи.
Познах те...с всеки изминал ден разбирам колко много си приличаме, улавяш всяка моя емоция- също като мен, може би затова не са ни нужди думи...те са за хората, които нямат друго.

Легна под завивките до мен, толкова нежен, толкова красив...допуснал ме до себе си...толкова много спокойствие ми даваш, сила, когато съм адски слаба...такава сигурност в очите ти.
Попивах от аромата ти, топлината и емоцията ти...нашите мигове...оставихме следи, които ще стават все по-ярки...и по-дълбоки...
Целуваше ме нежно, дълбоко...истински...търсеше ме, себе си - също, някъде в онзи миг, разделящ минало и бъдеще.
Проникна дълбоко в мен, съвършен момент...до болка истински...изтръпвах при всеки тласък, всеки допир, всеки поглед...усещаш ли как ще потънеме , питам те...усещаш ли?
В онези моменти, които нямат време, нямат правила...нямат власт...
Пред себе си имаме още врати, които трябва да отворим...заедно...искам да дам максимума от себе си, да подаря същността си ...на теб...и твоите ръце, които така нежно ме милват...такава сигурност ми дават...разтапяш ме... не знаеш колко...
Искам отново да се чувствам жива, емоционална, истинска, нежна...искам...
крехка в ръцете ти, без страх, че можеш да ме счупиш, защото ще зная, че не би го направил умишлено.
Дори и да се случи, ще бъде просто преход, защото аз пак ще живея чрез онези кафяви очи, които така ме поглъщат...усмихвам се, точно в този момент...толкова е хубаво да не усещаш страх...толкова е хубаво...искам да ти дам от това чувство, за да усетиш и ти истинската наслада от това да рискуваш, ходейки по ръба...тръгнеш ли да падаш, аз ще бъда твоя баланс...

.....

На моята Ива

Честит имен ден, цвете мое.
Искам да успея да ти подаря смелост, с която да постигнеш всичко, за което мечтаеш и ще мечтаеш в живота си.
Също и достатъчно сила, с която да платиш цената на щастието си, без това да те ограбва.
Искам те осъзната, щастлива и свободна, без страх, без граници.
Просто искам да имаш криле и да не позволяваш никой да ги чупи.
Ще ти дам основата за тях, ти ще ги доизградиш.
Обичам те! :*

Без име с главни букви

Мига рано сутрин, в който отпиваш първата глътка кафе, затваряйки очи и наслаждавайки се на вкуса му...силен, ароматен и подсладен с емоция...страст...копнеж.
Не пренебрегвайте тези моменти, пуснете ги в живота си и им се наслаждавайте...нека бъдат вашето сега и вашето утре...
Пускам хубава музика, заставам пред бялото платно облечена само с неговата риза, взимам четката и създавам...емоции, спомени, любов...много любов...
Времето тече през пръстите ни, оставяйки ни надежда, че някога ще се върне за нас и ще ни донесе спасение.
Не е важно колко пъти се разпиляваме, а колко се намираме...и никога не се губете в търсенето...това ще ви притъпи сетивата и ще ви попречи да намерите всички парчета.
Позволите ли това, никога няма да сте завършени...вечно търсещи и никога достатъчно намиращи...път без посока...есен...носталгия по изгубеното себе си...
Какво е нужно повече на човек, освен друг, които да му дава ризата си...и горещо кафе рано сутрин...


...
...

И така...

И така...историята ми започна преди  много, много време...сякаш цяла вечност...през времето се губех и откривах, исках, копнях, мечтаех и умирах...безброй пъти.
Торнадо съм...от емоции...идвам и те помитам...със теб и себе си...до болка объркана...
Моят свят е толкова различен от твоя...нямаш и най-малка представа  колко...
Лесно е да си тръгнеш...трудно е да останеш, загърбваш ме и продължаваш напред...а аз оставам далечен спомен...подарявам ти част от себе си...пази си я, защото ще ти носи усещане за живот, промяна, пълнота...
Мразя моментите, в които съм толкова слаба, мамка му...толкова слаба...и мамка му, не искам да свършва...не искам...
Поглеждам в очите ти и виждам там, колко много приличаш на мен...или аз на теб...не искам да ме е срам и не искам да съм друга, защото тогава няма да мога да те усещам, разбираш ли...няма да мога...
По-объркана не зная дали съм била някога, затова ми прости...
Не чети сега, утре ще ти покажа, както ти обещах...
Искам да изживея с теб всичко, което някога, някой може да изживее на емоционално, духовно и вселенско ниво...нещо, което не може да се опише ...и го искам точно с теб...в сянка...и до болка истинска...

Без име...
Без дата...
Гола, блаженна  и твоя...

Продажба на лудост / The Marketing of Madness (2010)

Продажба на лудост / The Marketing of Madness (2010)

Методология на пенитенциарната психология

   

    

"Изпълнението на наказанието лишаване от свобода поражда както затормозеност от едни, така и прикрита повишена агресивност сред други осъдени. Понякога тези два феномена са присъщи на конкретен лишен от свобода и се проявяват с оглед спецификата на определена ситуация от неговия пенитенциарен или постпенитенциарен период.

          Според когнитивните разбирания "...съзнанието се активизира според нуждите и приоритетите на момента, т.е. от ситуационните изисквания..."
Тази когнитина постановка ни задължава да анализираме противоречивите и разнообразни въздействия, на които е подложено съзнанието на лишения от свобода, особено, когато той се намира в ситуацията на пренаселеност, при изостряне на материалните дефицити или ожесточаване на междуличностните отношения в затворническите групи и общности. От особено важно значение за консултативната и корекционната работа в пенитенциарните заведения  е "...откриване на причини за грешки впознанието и поведението... и създаване на поле от алтернативи, между които да се прави избор".

         Тези възлови компоненти на когнитивната парадигма поднасят цялостно разбиране за механизмите на ресоциализационния процес в условията на изтърпяване на наказание.
Той включва рефлексия на грешките в хода на познанието и реализирането на конкретни поведенчески актове, както и постепенното изграждане на развити умения за осъществяване на избор на правомерна алтернатива от наличните възможности.

        " Последствията от наказанията в значителна степен зависят от нивото на тяхната строгост. Много строгото наказание обикновено води до временен ефект. В по-далечна перспектива по-строгото наказание даже поражда обратн резултат. За разбиране на това явление трябва да приложим теорията на когнитивния дисонанс, съгласно която , ако в психиката на личността възникне противоречие, дисонанс между две твърдения за едно и също явление, то веднага възниква тенденция за отстраняване на това неприятно състояние. Такава вътрешна мотивация предизвиква различни когнитивни и поведенчески процеси, с помощта на които личността често подсъзнателно се стреми да се освободи от дисонанса."

        Механизмът на когнитивния дисонанс позволява да се обясни типичното сред затворниците самооправдание и редуциране на преживяванията за вина.
Изразеността на тези тенденции кореспондира с броя на предишните осъждания, продължителността на последната присъда и реалната тежест на извършените деяния.
Колкото повече криминален опит има конкретен правонарушител, толкова по-голямо е неговото самооправдание. В случая са налице две взаимно противоречиви твърдения.
Едното лансира тезата, че извършителят е виновен за деянието,а то може да бъде осъществено само от лош, недостоен човек. Според другото "Аз съм добър човек, поради което съм несправедливо и неправилно обвинен".
Фактически се отхвърля посегателството върху самооценката, самоуважението и се възстановява психологическия баланс, като се игнорира напълно твърдението, свързано с приписването на вина за извършеното.

         Отмъщението, омразата и етикирането са важни компоненти на затворническите интеракции и субкултура, без чието разбиране трудно може да се осъществи намаляване на вредните им ефекти и проявления в пенитенциарни условия.
Когнитивната парадигма дава своя принос за регулирането им при изпълнение на наказанието лишаване от свобода."

Използвана литература: "ПЕнитенциарна психология" - Емил Маджаров
Издателство: Албатрос 

Трябва? НЕ! Нищо не трябва!

Събудих се рано в Неделя, чувствах се отпочинала и заредена емоционално.
Станах от леглото и отидох до кухнята, бях забравила кафе машината включена от предния ден, усмихнах се...толкова мразя да чакам да изгасне лампичката.
Казват, че съм доста странна, аз също го установявам често...често мисля, задълбавам се в теми, за които хората нямат време, оставят ги за някоя отпуска през лятото, ако въобще имат време да бъдат насаме със себе си.
А това е толкова важно, да умееш да спираш и да се задълбочиш в дебрите на твоето подсъзнание, да прецениш къде си в момента и къде искаш да стигнеш.
Хиляди книги се изписаха  за това какво ТРЯБВА  да правим, за да бъдем щастливи.
А всъщност нищо не ТРЯБВА да правим, щастието няма схема, няма правила...не е графика.
Щастието е момента, когато не го търсиш и стремиш да постигнеш, щастието е в мига, в който се усмихнеш, защото няма да чакаш лампичката да угасне, щастието е в двете чаши кафе рано сутрин ЕДНА до ДРУГА на терасата / правилните чаши! /
Щастието е в очите на децата, признанието им, че си най-страхотния родител, защото даваш всичко от себе си, за да са спокойни.
Влизам в хола, стъпвам боса по паркета, само по потник и боксерки, с чаша кафе в едната ръка, оглеждам се в огледалото- рошава, сънена и усмихната.
От рафта с книги избирам една от моите, още един миг щастие...запътих се отново към леглото, пуснах си хубава музика и се отдадох на релакс.
Остават ми още 22 минути, в които трябва да помисля колко щастие ми трябва още.
Разбира се, че се шегувам, това са просто цифри...щастието няма време...правила...то просто се усеща...успееш ли да осъзнаеш това, никога няма да го изгубиш.
Ако случайно някога го изгубиш от погледа си, бъди спокоен….ще го намериш отново, защото ще знаеш как изглежда...и ще можеш да си го върнеш обратно…



02.04.2017
Диана

https://www.youtube.com/watch?v=CL6E4QluCGM

https://youtu.be/bKDdT_nyP54