"Стремежът на родителите да бъдат неизменно край децата си може да е положителен за тях през първите години на живота им, но с течение на времето се оказва пагубен за бъдещето им.
Гледаме на децата си като на късче от собствения си живот и ги обсипваме с грижи, но те не ни възприемат по същия начин.
А на нас родителите, ни е трудно да приемем това.
Искаме да ги задържим, да увековечим пъпната връв, която ги свързва с нас.
За тази цел разполагаме с опита, властта, силата, парите и особено със знанието.
Винаги смятаме, че знаем повече от тях.
- Тате...тате...Бях при Угито, който се скара с баща си...
- И защо се скара с баща си?
-Защото бащата на Угито казва, че знае повече от Угито...
–Да сине, бащата на Угито знае повече от Угито.
-А откъде си сигурен, като не познаваш бащата на Угито?
-Ами, защото му е баща, сине, а един баща винаги знае повече от сина си.
-И защо знае повече от сина си/
-Ами, защото му е баща!
-Това каква връзка има?
-Просто баща му е живял повече от него...прочел е повече книги...учил е повече...Значи, знае повече от сина си.
-Аха...Ти повече ли знаеш от мен?
-Да.
-Всичките ли бащи знаят повече от синовете си?
-Да.
-И винаги ли е така?
-Да.
-И винаги ли ще бъде така?
-Да, сине. Винаги ще бъде така!
-А майката на Мартита знае ли повече от Мартита?
-Да, сине.
-Кажи ми тате, кой е изобретил телефона?
Бащата гледа със самочувствие и му отговаря:
-Телефона, сине, го е изобретил Александър Греъм Бел,
- А защо не го е изобретил баща му, нали е знаел повече от него?
В най-добрият случай се опитваме да подготвим децата си да решават проблеми, които никога няма да имат. Защото ще имат други...които дори не можем да си представим!
Източник: "Пътят на самозависимостта" - Хорхе Букай
Няма коментари:
Публикуване на коментар