Влизаш в стаята...търсиш погледа ми...искаш от енергията, любовта и сексуалността ми...бориш се със себе си...отпращаш мислите си, толкова са много и толкова силни...раздират въздуха и сетивата ти...как копнееш да бъдеш милван, да се чувстваш жив, свободен, непринуден, емоционален...липсва ти тази нежна, мека топлина, която така съкровено гали душата ти...липсвам ти може би и аз, а още не си ме имал...
Колко странно нещо е живота, среща те лице в лице с всичките ти страхове...не можеш да избягаш, длъжен си да победиш или да изгубиш всичко там ... на момента, без право на втори опит.
Ако се провалиш, ще усетиш тежестта на целия свят върху себе си...ако победиш...ще усетиш лекотата на птиците, реещи се в небето...обичан, желан, силен, могъщ...властен.
Ще си енергията, достатъчна да захрани Вселената...забравени мигове...притъпени от време, хора, ситуации...протегни се и ги вземи...те са там...толкова близо... и толкова твои...
12.03.2017г
(Dianne Dimitroff)
