“Всеки има по една такава жена. Обикновено е по-млада. Има много пламък в очите. И те обича, когато не си и за харесване. Толкова е усмихната, че чак е съмнителна. Изглежда дива и свободолюбива, времето не я притеснява. Тя не се води по него, изглежда сякаш то се нагажда по нея. Тя не е шумна, но винаги усещаш, че е там.Тази жена обикновено е с кафяви очи, големи и топли. И крие толкова живот зад тях. Трудно е да не я гледаш в очите. Искаш да задържиш вниманието ѝ още малко. И най-хубавото е, ако когато те погледне, успееш да не сведеш очи. Всеки мъж има по една такава жена в живота си. Не винаги осъзнава, присъствието ѝ. Тя никога не е за цял живот. Винаги е твоя само за малко. Някои успяват да я задържат за по-дълго. Понякога сами си тръгват от нея. Обикновено гръмко и завинаги. И може да я срещаш отново, но е толкова далечна. Опитваш си да си спомниш чувството да я имаш, да те обича, но сякаш никога не е било. Разминавате се глухо и непознато. Но помниш ли за времето? Във вечерите, в които то е спряло и е тихо и самотно, когато притвориш очи на прага на съня, нещо те разбужда. И не е бурята навън. Ти си преживял толкова много бури. Това е тя, онази капка, замръзнала в цепнатините на душата ти. Помниш ли жената с кафявите очи? Тя понечи да я стопли, но ти я подпали… И нека не ти липсва. Нейното присъствие се усеща най-много в отсъствието ѝ…”
— Dahlia Noir
