"До невроза води неудовлетворената потребност на човека да изпълни със смисъл своето битие- в - света, поражението в борбата му да вложи възможно най-голям смисъл и да реализира възможно най-много ценности в живота си.
Днес чувството за безсмисленост изпреварва чувството за непълноценност в етиологията на невротичните заболявания. Според нас неосъществяването на потребността на човека да изпълни максимално със смисъл своето битие-в-света може да бъде не по-малко патогенно, отколкото инкриминираната от психоаналитиците сексуална фрустрация, т.е. незадоволяването на половия нагон.
Трябва да имаме предвид обаче, че дори в случите, когато сексуалната фрустрация е на преден план на заден план винаги се открива екзистенциална такава: напразния стремеж на човека към максимално осмисляне на битието-в-света, което би направило живота му достоен да се нарече живот.
Само в екзистенциалния вакуум избуява сексуалното либидо.
Днес ролята на екзистенциалната фрустрация е по-важна от когато и да било.
Страхуваме се обаче, че съвременният човек страда не само от загуба на инстинкти, прогресираща с голяма скорост, но и от загуба на традиции, в която се крие една от причините за екзистенциална фрустрация.
Нейните последствия приемат за нас формата на вътрешна празнота и безсъдържателност, на усещане, че смисълът на битието-в-света и съдържанието на живота са безвъзвратно изгубени."

Виктор Франкъл

"Човекът като духовно същество не само се противопоставя на света- както на вътрешния си мир, така и на заобикалящата го среда,- но и заема по отношение на него определена позиция; че винаги по някакъв начин се "отнася" към света и че  това отношение е свободно/.../

Онова у човека, което се противопоставя на всичко социално, телесно и дори душевно, се нарича духовно. По определение само духовното у човека е истински свободно.
Духовната личност е онази част от човека, която винаги и при всички обстоятелства е готова да се опълчи!
Към способността на човека да се извиси над нещата се отнася и възможността да се издигне над самия себе си.

Човек решава "сам за себе си"; всяко решение е собствено, а всяко собствено решение  е самоизграждане.
Докато аз градя съдбата си, личността, която съм, формира характера, който притежавам. С други думи, така се оформя личността, която ще стана.
Но всичко това означава не друго, а следното: аз не само действам в съответствие с това, което съм, но и ще стана такъв, какъвто ме направят моите дела."

Виктор Франкъл