"Сексуален нагон"

Вътрешен тласък, чието действие психоанализата вижда в едно много по-широко поле от това на сексуалните дейности в обичайния смисъл на думата.В него се изразяват в най-голяма степен характеристиките на нагона, които го отличават от инстинкта: неговият обект не е биологически предопределен, начините му на задоволяване (цели) са променливи, свързани са с функционирането на определени телесни зони(ерогенни зони), но могат да придружават различните дейности, на които се опират.
Това разнообразие от соматични източници на сексуална възбуда предполага, че сексуалният нагон не е изначално обединен, а най-напред е фрагментиран на частични нагони, чието задоволяване е локално(органно удоволствие).

Психоанализата показва, че сексуалният нагон у човека е тясно свързан с една игра на представи или фантазии, които определят спецификата му. В края на едно сложно и променливо развитие той се подчинява на първенството на гениталността и тогава се връща към присъщите за инстинкта устойчивост и крайна цел.

От икономическа гледна точка Фройд постулира съществуването на една-единствена енергия в превратностите на сексуалния нагон:  либидо.

От динамическа гледна точка той вижда в сексуалния нагон един необходим полюс на психичния конфликт: той е привилигированият обект на изтласкването в несъзнаваното.

Източник: " Речник на психоанализата "- Ж. Лапланш

"Прегенитален"

Прилагателно, определящо нагоните, организациите, фиксациите и т.н., отнасящи се към периода на психосексуално развитие, в който първенството на гениталната зона още не е установено.

Въвеждането на този термин в Предразположението към натраплива невроза съвпада с въвеждането на идеята за една либидна организация, която се изгражда под първенството на гениталните органи.
Известно е, че Фройд много по-рано разпознава съществуването на детски сексуален живот, предхождащ установяването на това първенство. Още в писмото до Флийс от 14.11.1897г. той говори за сексуални зони, които по-късно биват изоставяни; а в Три студии върху теорията на сексуалността той описва първоначално анархичното функциониране на негениталните частични нагони.
Прилагателното "прегенитален" е добило голямо разпространение. В съвременния психоаналитичен език то означава не само нагони или либидни организации, но и фиксации, регресии към тези ранни форми на психосексуално функциониране. Говори се за прегенитални неврози, когато такива фиксации са преобладаващи. Стигнало се е дотам прилагателното да се превърне в съществително или да се говори за "прегенитален" тип личност.

Източник :  Лапланш, Ж. ; Понталис, Ж.-Б. - "Речник на психоанализата"  изд. "Колибри"