Тълкуване на сънищата - Зигмунд Фройд

"Защо човек забравя сънищата си, след като се събуди? Всички знаят, че на сутринта сънят “изчезва”. Наистина той може да се съхрани в паметта. След като се събудим, ние знаем, че сме имали съновидение, когато си спомним за него. Често ни се струва, че го помним изцяло. През нощта сме го знаели по-подробно, но ставаме свидетели на това, как през деня живият спомен малко по малко изчезва. Често знаем, че сме сънували нещо, но не знаем какво точно, и толкова сме свикнали с факта на забравяне на съня, че изобщо не ни се струва абсурдно през нощта човек да сънува нещо, а на сутринта да не знае, че го е сънувал, дори да не помни какво е било съдържанието на съня. От друга страна, не са редки случаите, когато сънят остава задълго в паметта. Много често съм анализирал сънища на пациентите си, които те са сънували преди двадесет и пет и повече години. Аз самият помня и до днес един сън, който ми се присъни преди тридесет и седем години и който и досега не е избледнял в паметта ми. Всичко това е много учудващо и на първо време доста непонятно.

За забравянето на сънищата най-много пише Strumpell (66). Явно това забравяне е много сложно явление, защото той го обяснява не с една, а с редица причини.
Преди всичко забравянето на сънищата се обяснява с всички онези причини, които предизвикват забравянето в реалния живот. По време на будно състояние обикновено забравяме редица усещания и възприятия. Този факт може би се дължи на това, че те са твърде слаби, или защото имат твърде слабо отношение към свързаните с тях душевни преживявания. Същото се отнася и за по-голяма част от сънищата. Те се забравят, защото са твърде слаби. Впрочем моментът на интензивност сам по себе си няма решаваща роля при запомнянето на сънищата.

Заедно с други автори като Calkins (12) Strumpell признава, че често бързо се забравят сънища, за които в първия момент се помни, че са били изключително живи и релефни, а в същото време в паметта се запазват много призрачни слаби и съвършено неотчетливи образи. По-нататък, в будно състояние, обикновено много лесно се забравя случилото се само веднъж и се помни онова, което е достъпно за възприятията нееднократно. По-голяма част от сънищата представляват еднократни преживявания

Тази тяхна особеност помага за забравянето им. За да могат усещанията, представите, мислите и т.н. да добият известна сила, достъпна за запомнянето, необходимо е те да не се появяват поотделно, а да имат помежду си някаква връзка и зависимост.

Според Strumpell (87) още по-значителни за забравянето в сънищата са моментите, произтичащи от съотношението между съня и живота в будно състояние. Забравянето на сънищата от будното съзнание явно представлява само добавка към гореспоменатия факт, че сънят почти никога не заимства свързани спомени от реалния живот, а взима от него детайли, откъснати от неговата психична цялост, в която те се възприемат в будно състояние. Затова в композицията на сънищата нямат място психичните редове, с които е изпълнена душата.

Освен това за забравянето на сънищата спомага и фактът, че по-голямата част от хората малко се интересуват от това, което им се присънва. Онзи, който в качеството си на наблюдател се интересува от сънищата, сънува повече - той запомня сънищата по-често и по-лесно."

Източник: "Тълкуване на сънищата"- З. Фройд