вторник, 15 август 2017 г.

За меда в буркана

Не! Това не е от онези сладникави любовни разкази, които завършват по един носталгично клиширан начин.
Това е история, която е пропита с еротика, страст и екзотичност.
Харесва ми да си играя с думите, сякаш чертая с пръсти върху морския пясък ... и пиша разбъркано, объркващо, защото така ми харесва.
Потапям си пръстите в буркана с мед и след това ги облизвам, а капчици от него се стичат по брадичката ми...
Познато...много, много познато...
И далечно, защото не е осъществено...или е...
Не е въпрос на действие, по скоро е въпрос на усещане...
Нито е начало, нито е край, защото е кръговрат...момент от вечността, който оставя дълбоките си следи, за да напомня винаги за себе си.
И както с всяко друго нещо и с меда не трябва да се прекалява, за да не горчи накрая.
Не чакайте история....говорех за живота си, а той тепърва започва да се разгръща и да ме поема.
Изкачвам нива в моето съзнание, които не подозирах, че съществуват.
Засега мога чисто технически да предложа малка книжка с еротични неща, които се четат преди лягане. Препоръчват се предимно за жени, в помощ на мъжете и  предотвратяват главоболие ;)
А аз лично винаги съм предпочитала да лекувам главоболието си с оргазми,  вместо  да чета еротични истории.
Въпрос на избор.
Оставям ви, че пералнята изпра и отивам да простирам.
А меда все още е в буркана и си чака своето  време...

15.08.2017
D. Dimitroff