Това не ми е решение в дългосрочен план.
Това не е адекватно поведение на хора, които имат толкова силна емоционална връзка.
Искам да върна вътрешния си баланс, както и ти предполагам.
Държиме се сякаш никога, нищо не е имало между нас. Това смяташ ли, че ще утихне просто ей така?
Намираш решение и спасение в бягството, а реално просто се заблуждаваш, че всичко е наред и така си добре.
Криеш се зад: "Нищо не мога да ти дам" и това те успокоява, но докога?
Не харесвам студените хора, а ти си сложил маската на точно такъв.
Защо го правиш? Кой предпазваш?
Мен? Себе си?
Обратна връзка: Не! Нищо не постигаш. Нито има ефект заблудата " Тъй като съм отговорен и към мен и към теб..."
Отговорността не се състои в това да караш "любимия ти" човек да страда, само защото така ти си преценил, че го предпазваш.
Това не е решение, това е агония - и за двамата.
При теб пречи егото и страха, при мен -гнева.
Позволихме те да застанат между нас и да ни тровят. Да тровят връзката ни.
Знаеш ли, много мислих върху всичко, което ни се случи.
И ми е тъжно.
Господ ти изпрати подарък-мен, а ти го отказа.
Никога не съм си представяла, че аз мога да имам смелостта да застана пред теб открита и истинска и да ти кажа какво иска душата ми.
Силата, смирението и тази любов ми бе дадена от Господ в точния момент. Всяко едно нещо, което се случи бе в точния момент-изпитание и за двамата.  Но ти отказа този подарък. Остави само опаковката за спомен...
Мен също ме е било страх, имала съм моменти на много силна неувереност, но водещата мотивация да прескоча всичко това бяха очите ти. Поглеждах в тях и Всичко това изчезваше. Нищо друго нямаше значение. Имах чувството, че мога да постигна всичко. Ти си първия мъж, за който усетих, че си струва да променя живота си, да внеса промени и това да си заслужава. Въпреки трудностите...
Веднъж бях на гонг медитация-дълбока- видях ни в предишни животи-два. Египет и Рим, но имаше и индиански елементи.
И в двата живота бяхме двойка. Това беше в периода на отпуската ми.
Твоята татуировка я направих миналата година, много преди да ни видя като египетска двойка.
Не знам доколко вярваш в предишни живота, но аз го знам със сигурност, че е така.
Понякога имам чувството, че изпитваш някакъв вид удоволствие и удовлетвореност, когато ме виждаш да страдам за теб. Понякога го правиш и умишлено. И губиш интерес, когато смяташ, че съм ти сигурна.
А на мен просто ми се обича.

Не искам такива игри, наистина съм уморена от това.
Нищо сигурно няма в този живот и много малко истинско.
А, аз видях в теб нещо Божествено. Носиш много топлина в душата си-видях я и нея.
Изпратена ти бях и да ти помогна, защото мога...
Фокусиран си Много към земното, материалното, агресията. Аз се появих, когато започна да ти трябва баланс-духовност, любов, мекота...
Вечер сядам на шезлонга на двора и независимо ти какво си ми дал като отношение през деня и как аз съм реагирала, го трансформирам в любов, прошка и смирение. И изпращам към теб това.
През болката израствам и трансформирам. Освен любовта нищо друго няма значение. Любов, прошка и смирение-това е пътя. 
От дълбините на душата си се надявам наистина да намерим решение, което да е в резон с невидимата нишка, която така здраво ни свързва.

Dianne Dimitroff 

Дистимия

Състояние, при което болестно се засилват астеничните емоции - тъга, мъка.
Типична е за депресивния синдром. Може а се включи и страхов компонент, възбудени.
Дистимията обикновено се съчетава с налудности за вина и малоценност, с хипохондрични налудности и др.
Понякога дистимията в съчетание с налудности за вина, води пациентите с тежко депресивно разстройство до преживяване н "мозъчна безчувственост".
Болните се упрекват, че не ммогат да изпитват никакви положителни чувства към близките си /семейство, деца/, че дори са "изпразнени" от всякакви чувства към тях, "изстинали са".
Трябва да се помни, че това е само преживяване и не съответства на нагласите, потребностите и поведението на болния.

Еуфория

При нея има съчетание на веселост с глуповатост/ поради снижение на интелекта/. За разлика от хипертимията, еуфорията винаги сигнализира за органично разстройство на мозъка - травматично, възпалително, интоксикационно /напр. алкохолно опиване/ и т.н.
Като вариант на еуфорията се описва мория - весело, шеговито настроение със склонност към плосък хумор в съчетание със снижение на инициативността и критичността. Характерна е за мозъчните патологични процеси с челна локализация.

Хипертимия

Това е болестно преобладаване на стенични емоции - силна радост, веселост или гняв. Типична е за манийния синдром.  Има различна степен на изразеноост. В леките и средни степени веселостта е заразителна за околните.  Пациентите са духовити, занимателни, свръхобщителни. При по-тежките степени веселостта и свръхактивността на болните са вече очебийно свръхмерни за околните.
Засилва се търсенето на еротични връзки. Радостта може да се замества с гняв.
Освен при манийно болните , хипертимията може да се срещне и при шизофренни пациенти под формата на т.нар. "студена хипертимия". При нея веселостта не е заразителна за околните и става "чужда" и несъпреживяна. Тази веселост е обикновено функция на налудно разстройство в комбинация с аутизъм.

Урок по обичане

""- Плашиш мъжете, знаеш ли?

- Така ли? - повдигна крайчетата на устните си в лека иронична усмивка - И с какво?

- С "прекалената" си искреност.

С прямотата и честността си.

Те са свикнали с маските, разбираш ли?

И всеки път се опитват да ти припишат такава. Лъжата им е станала поносима.

И удобна (все пак истинското лице на някой крие опасности, защото е непредвидимо).

И я предпочитат (мазохизъм, може би?!), защото я познават. Загубили са способността си да я различават.

А твоите истини режат като нож. Зашлевяваш им шамар с тях.

Намираш им раните с деликатните си пръсти и думите ти са солта,

която сипваш в тях.

Боли ги ... Усещат се разкрити и слаби.

Не са свикнали да бъдат слаби пред жена.

Плашат се и бягат,

осъзнали че си Дявол от Рая,

който не могат да заблудят,

нито да вкарат в безчувственото си легло,

нито да те натикат в златната си клетка

или да те проиграят на карти.

Плаши ги това, че си лека,

но не от онези платени жени,

а по душа, присъствие и усмивка.

И стъпваш леееко в душите им.

Почти без да усетят ...

И хем си лека като перце,

хем си трудна - за тях си като сейф ... Комбинациите, които могат да пробват

са хиляди, но ...

само една отключва сърцето ти.

Плашиш ги, момиче.

Оставяш им избор и бягат.

Защото днес е модерно

да "оковеш" някой за себе си,

да го контролираш, лъжеш и манипулираш..

Ти не го правиш,

даваш им избор и свобода ...

И те бягат, защото не знаят

какво е да ги обичат безкористно.

Не знаят какво да правят с такава любов.

Не знаят и как да я задържат ...

Абсурдно ... като целия Свят.

Но има едни мъже,

които са се научили на оставане.

Те знаят как да спечелят

устат Дявол като теб.

Научили са се на разгадаване на мълчания;

на обичане на истини;

на посрещане на мълнии;

на ценене на честност;

на овладяване на женски бури;

на диалог с очи;

на неизречени, но спазени обещания

и да не влюбват жените в своя маска,

а в истинските тях.

Знаят как да спрат катаклизма от необузданите ти емоции

и да ти върнат усмивката

по възможно най-простичкия начин.

Такъв мъж си заслужава

да не спираш да търсиш.

Да търсиш ... да търсиш ...

Докато не ти останат сили

от пълното ти с необременена любов сърце.

И когато го намериш ...

Да потънеш в очите му ...

(да са ти звездите)

в ръцете му ...

(да са ти дом)

в сърцето му ...

(да ти е Вечерница)

във всяка частичка от Него ....

(да ти е Вселена)

И да знаеш - на сигурно място си.

А всички други преди Него са ...

урок по обичане ...

на Себе си."

Автор: Николета Иванова