неделя, 24 септември 2017 г.
Крием се зад четири стени и стискаме палци, молим се и чакаме – щастието. Чакаме „по-доброто”, което няма да дойде. Чакаме „след време” да сме добре. „След време” всичко да бъде наред. Но няма. Нито щастието ще дойде, нито след време нещо ще бъде по-добре.
Цялата истина е, че сме безкрайно страхливи да признаем колко сме разбити, колко дупки има в душите ни и се крием зад маски. Крием се и лъжем толкова дълго, че забравяме кои сме наистина.
Всички ни учат... Да чакаме, за да дойде това по-добро време. Но истината е, че това щастие и това по-добро време е СЕГА. Няма после. Всичко е сега. И изтърваме моменти, изплъзва ни се щастие, губим себе си. Защото не правим нищо. Защото стоим като странични наблюдатели в собствения си живот.
И с времето е станало навик, постоянно всички да се правят на силни и всички говорят каква слабост са чувствата. Истината е, че трябва да си един безкрайно смел и силен човек, за да чувстваш и да показваш тези чувства. Изисква се кураж да оставиш маската вкъщи, дори да я изхвърлиш и да излезеш навън по душа. Да почувстваш всичко, което трябва и което е писано за теб... Човек ще усети щастието в мига, в който започне да бъде истинския себе си.
Няма утре. Всичко е сега. Точно в този миг. И ако сами не се борим за това, което искаме... Никога няма да бъдем щастливи.
''..Не можеш да спасиш един мъж, момиче. Колкото и да го обичаш, не можеш. Той сам трябва да пожелае да се спаси заради теб. Демоните са си негови. Само той може да ги победи. Ако не избере да се предаде пред тях. Тъмната му страна е само под негов контрол. Ти може да си ангелът му, но свободната воля му принадлежи. Не можеш да решаваш вместо него. Можеш да му покажеш нещо по-добро от това, което има. Можеш да го накараш да изживее нещо различно. И да го почувства. Можеш да му изброиш милион причини и да му дадеш хиляди възможности. Но не можеш да го спасиш. Той сам може да спаси себе си. Ако поиска...''
