Новото черно - Дариън Лийдър

"Една алтернативна перспектива разглежда депресията като резултат от дълбоки промени в нашите общества. Възходът на водените от пазара икономики създава срив в механизмите за социална подкрепа и чувството за общност. Хората губят чувството си за свързаност със социалните групи и по този начин се чувстват изчерпани и самотни. Лишени от ресурси, икономически нестабилни, обект на остър натиск и с малко алтернативни пътища и надежди, те се разболяват. Причините за депресията, според този възглед, са социални. Постоянно поддържаните напрежения водят до повлияване на телата ни, но първо идва натискът, а после - биологичният отговор.
Този социален възглед е отразен в перспективата на някои психоаналитици, които разглеждат депресията като форма на протест. Понеже хората биват възприемани като единици енергия в индустриализираните общества, те се съпротивляват независимо дали го съзнават, или не."
Дариън Лийдър
"Новото черно - траур, меланхолия и депресия"

Връзката на поета с фантазирането

“Противоположността на играта не е сериозното занимание, а действителността. Въпреки голямото афективно инвестиране в света на игрите детето съвсем ясно го различава от действителността, само че предпочита да заема обектите и обстоятелствата, които си представя, от осезаемите и видимите неща на действителния свят. Единствено тази връзка с действителността все още отличава детската “игра” от “фантазирането”.
...
Когато пораснат, хората престават да ираят и като че ли се отказват от удоволствието, което са извличали от играта. Но всеки, който знае нещо за психическия живот на хората, разбира, че за тях няма нищо по-трудно от това да се откажат от удоволствие, което веднъж са вкусили. Действително, ние никога не можем да се откажем от нищо; ние винаги разменяме едно нещо за друго. Когато привидно се отказваме от нещо, всъщност само възприемаме някакъв заместител. Затова когато порасне и престане да играе, човек се отказва само от връзката с действителните предмети. Вместо да играе, той започва да гради фантазии. Строи въздушни замъци и създава това, което наричаме дневни сънища. Вярвам, че повечето хора фантазират, понякога докато са живи. Това е факт, пренебрегван дълго време, поради което значението му не е правилно оценено.

Да наблюдаваме фантазиите на хората не е така лесно като детската игра. Вярно е, че децата играят сами или заедно с други деца създават затворен свят в умовете си за целите на играта; детето обаче не крие играта си от възрастните, въпреки че тя няма нищо общо с тях. Възрастният, от друга страна, се срамува от фантазиите си и ги крие от другите хора; той ги пази като най-съкровеното си притежание и по правило по-скоро би признал всички свои престъпления, отколкото да разкрие фантазиите си. Поради тази причина възможно е той да вярва, че е единственият човек, който гради такива фантазии, без да има никаква представа, че всеки разказва на себе си подобни истории. Фантазирането все пак е продължение на играта и мотивите, скрити зад тези две дейности, съдържат много основателна причина за различното поведение на играещото дете и фантазиращия възрастен.

Играта на децата се определя от желанията им – всъщност от единственото желание на детето, което е да порасне – желание, помагащо за “отглеждането му”. Детето играе винаги “на възрастни”; в играта то имитира онова, което му е известно от живота на възрастните. Ето защо детето няма причина да крие това желание. При възрастния е другояче; от еда страна, той знае, че от него се очаква не да играе и фантазира, а да си пробие път в действителния свят. От друга страна, някои желания, от които произтичат фантазиите му, са такива, че трябва да бъдат напълно скрити; следователно той се срамува от фантазиите си, защото са детски и са нещо забранено.”

Зигмунд Фройд 1908г.
"Връзката на поета с фантазирането"

[Прикаченото е недовършена рисунка на Леонардо да Винчи]

Женският мозък

1. Преден цингуларен кортекс: преценява възможностите и взима решения. Това е центърът на постоянната тревожност. При жените е по-голям, отколкото при мъжете.

2. Префронтален кортекс: кралицата, която управлява емоциите и внимава да не излязат извън контрол. Тя слага спирачки на амигдалата. При жените е по-голяма, при тинейджърките съзрява по-рано, отколкото при тинейджърите.

3. Инсула: центърът на интуицията. При жените е по-голям и по-активен.

4. Хипоталамус: диригентът на хормоналната симфония; активизира половите жлези. Включва се в действие през пубертета - при жените по-рано, отколкото при мъжете.

5. Амигдала: скритият див звяр, ядрото на инстинктите, единственият му укротител е ПФК. При мъжете е по-голяма.

6. Хипофиза: произвежда хормоните на плодовитостта, кърменето и грижовното поведение. Подпомага включването към мамешки мозък.

7. Хипокампус: слонът, който никога не забравя враждата, романтичната среща или вълнуващия миг, нито пък ще ви остави да го забравите. При жените е по-голям и по-активен.

Източник: Женският мозък - Луан Бризендайн