Връзката на поета с фантазирането

“Противоположността на играта не е сериозното занимание, а действителността. Въпреки голямото афективно инвестиране в света на игрите детето съвсем ясно го различава от действителността, само че предпочита да заема обектите и обстоятелствата, които си представя, от осезаемите и видимите неща на действителния свят. Единствено тази връзка с действителността все още отличава детската “игра” от “фантазирането”.
...
Когато пораснат, хората престават да ираят и като че ли се отказват от удоволствието, което са извличали от играта. Но всеки, който знае нещо за психическия живот на хората, разбира, че за тях няма нищо по-трудно от това да се откажат от удоволствие, което веднъж са вкусили. Действително, ние никога не можем да се откажем от нищо; ние винаги разменяме едно нещо за друго. Когато привидно се отказваме от нещо, всъщност само възприемаме някакъв заместител. Затова когато порасне и престане да играе, човек се отказва само от връзката с действителните предмети. Вместо да играе, той започва да гради фантазии. Строи въздушни замъци и създава това, което наричаме дневни сънища. Вярвам, че повечето хора фантазират, понякога докато са живи. Това е факт, пренебрегван дълго време, поради което значението му не е правилно оценено.

Да наблюдаваме фантазиите на хората не е така лесно като детската игра. Вярно е, че децата играят сами или заедно с други деца създават затворен свят в умовете си за целите на играта; детето обаче не крие играта си от възрастните, въпреки че тя няма нищо общо с тях. Възрастният, от друга страна, се срамува от фантазиите си и ги крие от другите хора; той ги пази като най-съкровеното си притежание и по правило по-скоро би признал всички свои престъпления, отколкото да разкрие фантазиите си. Поради тази причина възможно е той да вярва, че е единственият човек, който гради такива фантазии, без да има никаква представа, че всеки разказва на себе си подобни истории. Фантазирането все пак е продължение на играта и мотивите, скрити зад тези две дейности, съдържат много основателна причина за различното поведение на играещото дете и фантазиращия възрастен.

Играта на децата се определя от желанията им – всъщност от единственото желание на детето, което е да порасне – желание, помагащо за “отглеждането му”. Детето играе винаги “на възрастни”; в играта то имитира онова, което му е известно от живота на възрастните. Ето защо детето няма причина да крие това желание. При възрастния е другояче; от еда страна, той знае, че от него се очаква не да играе и фантазира, а да си пробие път в действителния свят. От друга страна, някои желания, от които произтичат фантазиите му, са такива, че трябва да бъдат напълно скрити; следователно той се срамува от фантазиите си, защото са детски и са нещо забранено.”

Зигмунд Фройд 1908г.
"Връзката на поета с фантазирането"

[Прикаченото е недовършена рисунка на Леонардо да Винчи]