Новини
"Историята на Фройд, както и тази на много хора, започва с другите. В неговия случай “другите” са неговият наставник и приятел д-р Йозеф Бройер и пациентката на д-р Бройер – Анна О.
, без физическа причина. Появили се и проблеми с речта, после онемяла, а след това проговорила само на английски език, вместо на родния си немски.
, без физическа причина. Появили се и проблеми с речта, после онемяла, а след това проговорила само на английски език, вместо на родния си немски.
След смъртта на баща си, отказвала да се храни и започнала да страда от необичайни проблеми. Не усещала ръцете и краката си, развила частична парализа, и получавала неволни спазми. Също така имала зрителни халюцинации и ограничено зрително поле. А специалистите, които провеждали консултации за тези проблеми, не откривали никакви физически причини за възникването им.
Сякаш всичко това не й било достатъчно, ами имала и приказни фантазии, драматични промени на настроението, и направила няколко опита за самоубийство. Диагнозата на д-р Бройер била, че Анна страдала от заболяване, известно по онова време като “хистерия” (сегашното му название е “конверзионно разстройство”) - проявявала симптоми, типични за физически проблем, а такъв не съществувал.
Вечер изпадала в състояния, които Бройер наричал “спонтанна хипноза”, а тя – “облаци”. Бройер открил, че докато била в някое от тях, Анна можела да обясни своите дневни фантазии и други преживявания, а след това се чувствала по-добре. Самата тя наричала тези епизоди “чистене на комина” или “говорящото лекарство”.
Понякога, по времето на това “чистене на комина”, си спомняла някое емоционално събитие, което придавало значение на даден симптом. Първият пример дошъл скоро след като отказала да приема течности: спомнила си, че е видяла жена да пие от чаша, от която малко преди нея е пило куче. При този спомен, изпитала силно отвращение... и след това си пийнала вода! С други думи, нейният симптом – отказът да пие – изчезнал веднага след като си спомнила събитието, в което се коренял и преживяла силната емоция, която то би провокирало. Бройер нарекъл това “катарзис”, от гръцката дума за “пречистване”.
След единадесет години, Бройер и неговият асистент Фройд, написали книга за хистерията. В нея обяснили своята теория: всяка хистерия е резултат от травмиращо преживяване, невписващо се в разбирането на дадения човек за света. Емоциите, свързани с травмата, не се изразяват директно, но и не изчезват - те се проявяват в действия или поведение, които по смътен и неясен начин дават отговор на травмата. С други думи тези симптоми имат значение. Ако клиентът може да бъде накаран да осъзнае смисъла им (например, чрез хипноза), тогава неизразените в миналото емоции се освобождават и следователно вече няма нужда да се изразяват чрез симптоми. Това е като да се пробие цирей или да се дренира инфекция.
Така Анна се отървавала от симптом след симптом. Но трябва да се отбележи, че имала нужда от Бройер, за да го постига: винаги, когато била в хипнотичните си състояния, трябвало да усеща ръцете му, за да е сигурна, че той е там и че тя говори именно на него! И за съжаление, се появявали все нови и нови проблеми.
Според Фройд, Бройер осъзнал, че с Анна се влюбват един в друг. Освен това, тя казвала на всички, че е бременна и носи неговото дете. Може би смятате, че го е искала толкова силно, че разумът казал на тялото й, че е истина и развила хистерична бременност. Бройер, женен мъж във викторианската епоха, внезапно сложил край на техните сеанси и изгубил напълно интерес към хистерията.
По-късно Фройд добавя това, което Бройер не е признал публично – че тайни сексуални желания лежат на дъното на хистеричните неврози.
За да завършим историята й, ще споменем, че Анна прекарала известно време в санаториум. По-късно се превърнала в уважавана и дейна обществена личност – първият социален работник в Германия – под истинското си име Берта Пепенхайм. Починала през 1936г. Тя ще бъде запомнена не само заради собствените си достижения, а и като вдъхновение на най-влиятелната теория за личността, която някога сме имали."
Сякаш всичко това не й било достатъчно, ами имала и приказни фантазии, драматични промени на настроението, и направила няколко опита за самоубийство. Диагнозата на д-р Бройер била, че Анна страдала от заболяване, известно по онова време като “хистерия” (сегашното му название е “конверзионно разстройство”) - проявявала симптоми, типични за физически проблем, а такъв не съществувал.
Вечер изпадала в състояния, които Бройер наричал “спонтанна хипноза”, а тя – “облаци”. Бройер открил, че докато била в някое от тях, Анна можела да обясни своите дневни фантазии и други преживявания, а след това се чувствала по-добре. Самата тя наричала тези епизоди “чистене на комина” или “говорящото лекарство”.
Понякога, по времето на това “чистене на комина”, си спомняла някое емоционално събитие, което придавало значение на даден симптом. Първият пример дошъл скоро след като отказала да приема течности: спомнила си, че е видяла жена да пие от чаша, от която малко преди нея е пило куче. При този спомен, изпитала силно отвращение... и след това си пийнала вода! С други думи, нейният симптом – отказът да пие – изчезнал веднага след като си спомнила събитието, в което се коренял и преживяла силната емоция, която то би провокирало. Бройер нарекъл това “катарзис”, от гръцката дума за “пречистване”.
След единадесет години, Бройер и неговият асистент Фройд, написали книга за хистерията. В нея обяснили своята теория: всяка хистерия е резултат от травмиращо преживяване, невписващо се в разбирането на дадения човек за света. Емоциите, свързани с травмата, не се изразяват директно, но и не изчезват - те се проявяват в действия или поведение, които по смътен и неясен начин дават отговор на травмата. С други думи тези симптоми имат значение. Ако клиентът може да бъде накаран да осъзнае смисъла им (например, чрез хипноза), тогава неизразените в миналото емоции се освобождават и следователно вече няма нужда да се изразяват чрез симптоми. Това е като да се пробие цирей или да се дренира инфекция.
Така Анна се отървавала от симптом след симптом. Но трябва да се отбележи, че имала нужда от Бройер, за да го постига: винаги, когато била в хипнотичните си състояния, трябвало да усеща ръцете му, за да е сигурна, че той е там и че тя говори именно на него! И за съжаление, се появявали все нови и нови проблеми.
Според Фройд, Бройер осъзнал, че с Анна се влюбват един в друг. Освен това, тя казвала на всички, че е бременна и носи неговото дете. Може би смятате, че го е искала толкова силно, че разумът казал на тялото й, че е истина и развила хистерична бременност. Бройер, женен мъж във викторианската епоха, внезапно сложил край на техните сеанси и изгубил напълно интерес към хистерията.
По-късно Фройд добавя това, което Бройер не е признал публично – че тайни сексуални желания лежат на дъното на хистеричните неврози.
За да завършим историята й, ще споменем, че Анна прекарала известно време в санаториум. По-късно се превърнала в уважавана и дейна обществена личност – първият социален работник в Германия – под истинското си име Берта Пепенхайм. Починала през 1936г. Тя ще бъде запомнена не само заради собствените си достижения, а и като вдъхновение на най-влиятелната теория за личността, която някога сме имали."
