събота, 25 ноември 2017 г.

В онзи смисъл...

Снега затрупваше скоростно улиците...само уличните лампи осветяваха малка част  около тях.
Паркирах колата на паркинга и се качих в неговата...хижата беше доста нависоко , бяхме се настроили да пътуваме поне час до там.
При него беше топло, слушаше от онези компилации релаксиращи пиано мелодии, които толкова обичах...знаеше го...той също ги харесваше...
Тръгнахме...имахме три  дни пред нас, в които щяхме да бъдем заедно...погледнах го...не спирах да се усмихвам...беше ми толкова хубаво...толкова...
Тази заедност беше специфична за нашите си моменти, отвъд платоническата нотка...
Беше рано вечерта, бяхме взели със себе си всичко необходимо за уикенд в планината - от топли дрехи до продукти за вкусни неща за хапване...и вино също...червено...
Почти бяхме на мястото...не превишихме предвиденото време за пътуване...движехме се по тясна пътека нагоре в гората, от двете ни страни се извисяваха внушителни борове, покрити с дебела снежна покривка....беше приказно...
След няколко минути се озовахме пред хижата...прекрасна уютна, бутикова хижа, изцяло построена от масивно дърво.
Ние бяхме единствените й обитатели...извадих ключа от чантата си и отключих външната врата, натиснах ключа за осветлението и двата й етажа се осветиха с мека, топла, приглушена светлина...Беше неповторимо...сублимен момент...застана зад мен, прегърна ме и усетих устните му по врата си...
Настанихме се, приготвихме си вкусна топла вечеря, две чаши червено вино и огъня в камината...беше красиво, топло и уютно...бях облечена само по неговия пуловер...последваха безброй прекрасни мигове на любене, интимност, споделеност...екстаз...бяхме това, което винаги ще бъдем...едно цяло...в онзи смисъл...извисеният...

25.11.2017г
Д.Д.