Въпреки всичко

Вървя по тротоара на градска улица,с ръце прибрани в джобовете .А вятъра флиртува с косите ми .....и лицето ми милва.......усещам топла есенна целувка по челото.Вдигам глава и се оглеждам,не мога да го видя...............само го усещам.....близо до мен ."Вселената си знае работата" ,казах аз и продължих да вървя.Бях доволна,усмихнах се -извадих ръцете от джобовете си,направих две крачки встрани и се завъртях около дървото с кестени,усмихната,волна и щастлива.Покрай мен мина старец с бели коси,погледна ме с възхищение в очите и продължи по пътя си-по неговия си път.Да-този старец беше разочарованието,самотата и гнева.Обърнах му гръб и продължих да вървя със същата усмивка на лицето.Срещу мен се задаваше слаба,изпита и бледа жена с черна рокля.....секунди преди да се разминем я погледнах право в очите,усетих,че беше смутена,сведе поглед и изчезна в далечината-това беше омразата и глупостта.
В дясно от мен имаше малка градинка с цветя и зелена трева с с няколко попадали есенни листа.....загледах се в една дама-глупаво облечена с няколко кученца,които подскачаха край нея......приближих се до тях,погледнах ги ,разгърнах връхната си дреха и оправих косата си....."кученцата" спряха да играят и се скриха зад зле облечената госпожа......това бяха клюките....обърнах им гръб и продължих да вървя ,неспирайки да се усмихвам.Не след дълго минах покрай една витрина на хубав магазин с много светлини...спрях,направих две крачки назад и се огледах в отражението от витрината..............и видях Любовта !

03.12.2012. (Диана Димитрова)