Защитен механизъм - Изместване

"Изместването се изразява в замяна насочеността на своята активност от опасен към безопасен обект или в промяна начина на въздействие върху заплашващ обект. Активизиране на тази защитна мярка става при възникване на фрустрираща ситуация. Фрустраторът – човек или специфичен предмет – не може да се преодолее с директна агресия. Индивидът се чувства безсилен, обиден, беззащитен, неуважаван. Той не може да се справи с човека, изпъкващ като преграда. Отрицателните чувства, които са го обхванали, се ограничават като биват насочени възмездяващите усилия към друг обект, който не притежава увреждащи възможности."


Източник : Уикипедия

Защитен механизъм - Сублимация

"Сублимацията се появява, когато човек обръща енергията, свързана с неприемлив импулс или нагон, в социално приемлива дейност. Такива преобръщания са били предлагани като обяснение на мотивацията зад много творчески, научни и културни дейности. Фройд дава пример, че един човек би сублимирал садистичния импулс като стане например хирург."

Източник: Уикипедия

Защитен механизъм- Интелектуализация

"Интелектуализацията е опит за овладяване инстинктивните процеси чрез свързването им с идеи, които могат да бъдат разработвани в съзнанието. Ана Фройд забелязва, че интелектуализацията е присъща за периода на юношеството, тъй като тогава е и най-голямата опасност, свързана с мощните и количествено големи импулси от инстинктивната сфера. В спасението чрез интелектуализация юношата засилва абстрактните си интереси или дебати по философски, религиозни и други теми, като темите, от които те се интересуват, са същите, породили конфликтите между различните психични структури."

Източник: Уикипедия

Защитен механизъм- Рационализация

"Рационализацията може да се определи като използване на „добри“ причини, но не истинските причини за държането по определен начин. С тази стратегия човек може да осигури рационално обяснение на поведението и правейки това, да скрие от себе си и от другите по-малко подходящата мотивация. Психоаналитикът Ерих Фром казва по въпроса:

„Психоанализата открива ново измерение на истината; тя показва, че истинската вяра в твърдението не е достатъчна за да се установи неговата истинност; само чрез разбиране на собствените несъзнателни процеси човекът може да узнае, дали става дума за рационализация или за истина: Тук лесно може да възникнат неясности. Сега обсъждаме, явява ли се мотивът, който човекът смята за причина на своите действия, истински мотив. Не става дума за истиността на рационализираното твърдение като такова. Нека да дадем прост пример: ако човек не излиза от дома си, страхувайки се да не срещне някой, но за причина да посочи силния дъжд, то той рационализира. Истинската причина е страхът, а не дъждът. При това само по себе си рационализираното твърдение, а именно, дъждът, може да бъде и истинно.[1]“. Тоест навън наистина може да вали дъжд, но не това да е истинската причина, поради която индивида не иска да излезе."

Източник: Уикипедия

Защитен механизъм - Формиране на реакция

"Фройд смята, че ако има възможност заплашителен изтласкан материал да се върне в съзнанието, човек може да се опита да подкрепи изтласкването, като използва поведения, диаметрално противоположни на типа поведения, които биха произтекли от изтласканият материал. Ако човек намира хомосексуалността за заплашваща и има изтласкани хомосексуални тенденции, за да подкрепи изтласкването, той може да се ангажира в прекомерни хетеросексуални дейности."

Източник: Уикипедия

Защитен механизъм: Компенсация

"Когато човек вярва, че е по някакъв начин малоценен, може да се опита да преодолее тези чувства и свързаната с тях тревожност, като полага допълнителни усилия в областта, в която се чувства малоценен. Такова поведение се нарича компенсация и неговата защитна употреба е била подчертавана в трудовете на Алфред Адлер, който е вярвал, че голяма част от нашите жизнени стилове е детерминирана от опитите ни да преодолеем реални или въображаеми слабости."

Източник: Уикипедия

Защитен механизъм - Идентификация

"Когато използва идентификацията, човек приема върху себе си личностните характеристики на друг човек. В психоаналитичната теория идентификацията най-често се свързва с понятието за Едипов комплекс. Когато момчето осъзнае своите чувства към майка си и това, че баща му е противник в случая, в края на периода на Едиповия комплекс момчето се идентифицира със своя „противник“ бащата, за да избегне чувството за вина и страха от кастрация. Аналогичен е случая при момичето, което е в периода на Комплекса на Електра, което се идентифицира с майката. В този случай ако има братче, момичето установява, че на него му липсва пенис и си мисли (вероятно поради заплахите за кастриране към момчето), че е бил отрязан на него поради неспослушанието си за това, което чувства."

Изтоник: Уикипедия

Защитен механизъм - Регресия

"Понятието за регресия приема, че когато е изправен пред конфликт, стрес и особено фрустрация, човек може да се върне към по-ранен етап от живота, в който е имал сигурност, за да избегне настоящия конфликт или стрес. Фройд идентифицира два типа регресия. При обективната регресия фрустриран човек, опитващ се да получи удовлетворение от обект (или човек), може да се върне за това при обект (човек), от който преди се е получавало удовлетворяването. При регресията на нагона човек, фрустриран по един нагон, може да получи удовлетворяване, като работи за удовлетворяването на друг нагон."

Източник: Уикипедия

Защитен механизъм - Проекция

"Проекцията включва атрибутиране на личностни характеристики или мотивации на другите хора като функция на собствените личностни характеристики и мотивации. Идентифицирани са три типа проекция. При атрибутивната проекция човек съзнава притежаването на определена черта и след това я атрибутира на друг човек. При тази проекция човек проектира своя нежелана черта върху известни и уважавани личности, което му помага да преосмисли тази своя черта и да направи притежаването и по-малко стресиращо.

При допълващата проекция човек съзнава определена характеристика или чувство и атрибутира тяхната причина на друг човек. Обикновено се приема, че тя служи на защитна функция, като помага на човека да се види в хармония със света и да оправдае собствените си чувста или дейности.

И накрая е класическата проекция, при която дадена черта или характеристика, е изтласкана в несъзнаваното и човек не подозира съществуването ѝ, но я проектира върху друг човек, без да си дава сметка за наличието на тази черта у самия себе си."

Източник: Уикипедия

Защитен механизъм - Отричане

"При отричането човек не обръща внимание на предизвикващите страх аспекти на ситуацията и променя интерпретацията на ситуацията така, че я разглежда като по-малко заплашителна.

Отричането се различава от потискането по това, че човек селективно обръща внимание и интерпретира наново, а не изличава преживяването от съзнанието си. Тъй като интепретирането наново играе основна и уникална роля при отричането, някои изследователи използват термините предефиниранеи преоценка като „етикети“ за тази защитна стратегия."

Източник: Уикипедия

Защитен механнизъм- Потискане

"При потискането човек избягва стресиращи мисли, като не мисли за тях. Тъй като е трудно да не се мисли, потискането обикновено включва мислене за други, нестресиращи неща, които могат да заменят стресиращите мисли – факт, който кара някои автори да наричат това избягващо мислене или отклоняване на вниманието. Потискането се различава от изтласкването по това, че при потискането предизвикващата стрес мисъл е налична, но се игнорира и се блокира от други мисли, а не е напълно отпратена в безсъзнателното, както е в случая с изтласкването."


Източник: Уикипедия

Защитен механизъм - Изтласкване

"Изтласкването е селективно/ избирателно/ забравяне на материал, свързан с конфликт и стрес. Два момента трябва да се отбележат по отношение на изтласкването. Първо, изтласкването е мотивирано селективно забравяне: то е загуба, чиято цел е селективно да елиминира от съзнанието спомени или свързани асоциации, които карат човека да преживява конфликт или стрес.
Второ, изтласканият материал не е загубен, а по-скоро е съхранен в безсъзнателното.
Ако негативното чувство, свързано с материала, се елиминира, някога изтласканият материал може да сее върне в съзнанието, без да трябва да се учи наново."

Характери и типове престъпници. Почеркът.

"Почеркът е особено важен, най-вече за разграничаване на престъпник по рождение от ненормален, както и за разликата между разни видове умствени отклонения. / фиг. 25 /

Мономаниаци и матоиди /8/ (ексцентрици). които създават най-много грижи на полицията, често приказват по съвършено разумен начин, обаче си изливат всичкото безумие на хартия, без изследването на която, не е лесно да се открие умственото разстройство.
Те пишат бързо и много продължително. Чантите, портфейлите, джобовете и пр. са винаги пълни с листчета, изписани със ситен почерк, а понякога надраскани във всички посоки. Смисълът на написаното обикновено е абсурден или просто глупав, включващ безкрайни повторения.

Индивиди в първия стадий на парализа правят правописни грешки, които съвпадат с грешките им в произношението - както "Гаригалди", вместо "Гарибалди".
Този дефект трябва много внимателно да бъде изучен.
Ако пациентът е относително добре образован, неговият подпис, който най-слабо се изменя, не е достатъен; нито пък няколко реда са задоволителни за теста, понеже лесно би могъл  да си съсредоточи вниманието към тях; трябва да изпише цяла страница или две, като бъде омолен да побърза.

Алкохолизмът и парализата най-често се отразяват в треперлив почерк с непостоянен наклон, както при стари хора.
След епилептични пристъпи и атаки на истерия почеркът бива нестабилен. И най-слабото потръпване на ръката бива регистрирано, ако се ползва електрическата писалка /9/ на Едисон.
При прогресиращата обща парализа и някои форми на деменция треперенето е толкова усилено, че написаното става нечетливо, със зигзагообразни букви.
Почеркът на хора, податливи на апоплектични удари, често прилича на калиграфия. /10/
Мономаниаците изпъстрят написаното с илюстрации и символи.
Писането им е твърде близо до имитация на отпечатан текст, също както при матоидите, истеричните и мегаломаните, и използват множество главни букви и възклицателни знаци.
Често имат неправилно изписани думи и завъртулки.

Престъпниците, обвинени в кървави злодеяния, най-често имат груби, но енергични почерци и удължават хоризонталните чертички.
Почеркът при крадците едва ли може да бъде различен от този на нормалните хора, обаче на измамниците лесно се разпознава, тъй като обикновено му липсва яснота, макар да запазва относителна еднаквост. Подписът почти винаги е нечетлив и омотан в безкрайни завъртулки."


Източник:"Престъпният човек"- Чезаре Ломброзо