"Мей разглежда живота като спектър от човешки преживявания.
Страданието е естествена част от тях, а не признак за патология. Очевидно, като човешки създания ние сме склонни да търсим преживявания, които ни осигуряват усещане за спокойствие. Радваме се на позната среда и предпочитаме изживявания, които поддържат психичните и физически сетива в равновесие и покой. Тази тенденция обаче води към обозначаване на преживяванията като"добри"или "лоши" в зависимост единствено от нивото на удоволствие или дискомфорт, който те ни носят. Мей обяснява, че по този начин ние си правим лоша услуга, тъй като се борим с процеси, които обуславят огромно израстване и развитие, ако успеем да ги приемем като естествена част от живота.
Мей предлага да живеем по начин, напомнящ на будизма-тоест, да приемем като равностойни всички форми на преживяването, вместо да избягваме или отричаме онези, които според нас са неприятни или тревожни. Той настоява да изпитаме "отрицателните" чувства, вместо да ги отбягваме или потискаме.
Страданието и скръбта не са патологични проблеми, които трябва да се "разрешат"; те са част от човешкия живот, важно условие за нашето психологическо израстване. "
Източник: Книгата за психологията
