понеделник, 17 април 2017 г.
Неделно в Понеделник
Въпреки, че е Понеделник все още усещам неделния полъх върху себе си.
Не ми е празнично, а спокойно.
Моите любими моменти, в които олозвотворявам времето си правилно.
Отворих една отдавна забравена на рафта книга със заглавие: "Аз вече не съм онази, за която ти се ожени", разлистих я и се зачетох: " Загубих голяма част от наивността си и от онези неща, които бяха святи за мен и на които няколга толкова много държах. Но всъщност не съжалявам за тях. Случва ми се изключително рядко да завидя на всички онези слепи, самодоволни жени.
Децата ми бяха стимул да не се предавам в моменти на слабост. Защото, в последна сметка, моето развитие е в тяхна полза.
Ценя и уважавам свободата на околните."
Преди години, когато съм я чела, съм подчертала тези редове.
Години по-късно те все още важат с пълна сила.
Обичам домашния си уют, децата да тичат из стаите, докато аз се опитвам да изчистя, обичам черния си клин и широката тениска с които се обличам, правейки си следобедно кафе и отпускайки се на дивана с книга в ръка.
Обичам малките да се катерят върху мен и да показват обичта си.
Събота сутрин цялата къща да мирише на пържени филийки, а те с млечни мустачки нетърпеливо да подскачат за още.
Щастлива съм.
Защото имам всичко това...и още нещо...
Намерих частта от пъзела, която бях изгубила...
Усмихвам се...
17.04.2017г
Dianne
Абонамент за:
Публикации (Atom)