За теб ще бъда пристан
тих, спокоен и далечен.
Ще се връщаш винаги,
Когато се почувстваш обречен.
тих, спокоен и далечен.
Ще се връщаш винаги,
Когато се почувстваш обречен.
Ще сядаш тихо на брега ми
И с надежда ще се взираш в очите ми тъмни.
Аз душата ти ще напоявам с любовта ми
И отново ще поемаш по пътеките стръмни.
И с надежда ще се взираш в очите ми тъмни.
Аз душата ти ще напоявам с любовта ми
И отново ще поемаш по пътеките стръмни.
Понякога ще съм буря от твоето отсъствие
И пясъчни кули ще издигам пред тебе.
От нощта ще чакам напътствие,
За да върна баланса и на двама ни тъй потребен.
И пясъчни кули ще издигам пред тебе.
От нощта ще чакам напътствие,
За да върна баланса и на двама ни тъй потребен.
Dianne
