Кога преценяваш дали е дошъл момента да преобърнеш живота си. Усет , интуиция или чиста проба късмет?
Точния момент със сърцето ли се усеща или с разума и защо си задаваме най-важните въпроси, когато сме адски тъжни?
Защо винаги трябва да удряш дъното, за да се усетиш, че си закъснял...в избор, в чувства, в смазващи любови, които така изтискват жизнените ти сили, че имаш чувството, че си стигнал последния кръг на Ада?
И какво правиш когато си най-щастлив?
Чакаш, наслаждаваш се и без съпротива се заблуждаваш, че имаш цялата вечност пред теб, която ще изтърпи егото ти да разруши всичко свято.
Да! Хаотично пиша. Пиша само за хората, които могат да четат!
Може би съм стигнала до онзи етап от живота си, в който предпочитам да говоря за нещата с истинските им имена. Най- интересното е, че не изпитвам и капка страх.
Страха е най-големия манипулатор, най-силния играч, водач, лидер на податливите.
Във времето някак успях да го надскоча и съм щастлива, че успях да подчиня страховете си и да ги превърна в сила, която работи за мен...не против мен. Това се случи, когато се изправих лице в лице с тях.
Тогава осъзнах колко крехки са всъщност...почиват върху тънкия лед на моите слабости. Беше ми страх, докато не повярвах, че мога да плувам.
Бебетата също могат...инстинкта за самосъхранение, който вместо да го подсилим и използваме в наша полза, го пъхаме в задния си джоб и сядаме на него.
Така е и със страховете...превръщаме ги от илюзия в реалност...а можеме да бъдем свободни ... и щастливи...
Края на юни...топъл, щастлив и по-осъзнат...
Dianne
