Осъзнаването и неговата целебна сила

Колкото повече ритаме срещу депресивните състояния, толкова повече задълбочаваме тяхното действие т.е. толкова подълбоко потъваме.
Започваме да изпитваме чувство на вина за лошото ни настроение и за това, че не успяваме да контролираме това, вместо да се успокоим и да приемеме ситуацията с разбиране към момента.
За да успеем да разберем функциите на тези мисловни процеси и механизми е нужно да проучим самата емоция и начина, по който ние й реагираме.
По този начин ще разберем защо именно борбата срещу нея ни дърпа надолу и това ще ни доведе до осъзнаване колко безсмислени са нашите обвинения.
Именно вътрешната нагласа, която ни затваря в унинието ще ни помогне да намерим един по-различен подход към емоциите, за а променим радикално начина си на мислене.
В тази пренастройка, която трябва да упражняваме във възловите моменти, се крие възможността да променим своите отношения с депресията и да се изтръгнем от нейната задушаваща хватка.

Веднъж усвоили механизма за справяне с депресивните епизоди ще можем все по-лесно и бързо да елиминираме тези състояния, докато не изчезнат напълно.
За целта наистина е нужно постоянство, упоритост и ясно съзнание, че това е процес, който отнема определено време за трайно възстановяване.

Взаимствана информация : "Осъзнатият път през депресията".

Пълноосъзнатост

Важно е да се научим да обръщаме внимание на всяко свое преживяване и в резултат да преобразяваме естеството на самото преживяване.
При пълноосъзнатостта подходът към ситуациите е различен от обичайните подходи към тях, т.е. тук е нужно да променим начина, по който обръщаме внимание на случващото се.
Тя е винаги в настоящия момент и обхваща нещата такива, каквито са.
Вместо да бързате с корекциите, бъдете всичко това, което възприемате в момента за себе си, т.е. ще разполагате с цялата информация, която едно преживяване може да ви предложи.
Което от своя страна означава, че и следващите действия ще бъдат много по-осъзнати.
Тук е нужно да се откажете от цели и оценки относно бъдещето.
Да приемете настоящето такова, каквото е, а не каквото ви се иска да бъде.
Без упреци за миналото и притеснения за бъдещето - открито и непредубедено.
Мислите са преходни ментални епизоди, а не самата реалност.
Осъществява се много по-плътен контакт с живота, когато възприемате нещата пълноценно - чрез тялото и сетивата, а не само чрез причините и непотвърдените от опита мисловни модели.

"Пълноосъзнатост не означава да обръщаш повече внимание на нещата, а да внимаваш по различен и по - мъдър начин- с цялата си душа и сърце, черпейки от всички ресурси на тялото и сетивата." - /"Осъзнатият път през депресията" /