Не харесвам емоционално ограбените хора- приличат ми на правата черта на монитора в операционната.
Какво полза има от надеждата, когато единственото нещо, което ти оставя е болка.
Да - чрез нея човек израства, но е нужно и глътка въздух.
2 години и 8 месеца и куп научени уроци.
И накрая пак си сам, захвърлен в нищото.
Последиците от нарушената автономност ... плащане на сметки и един останал въпрос без отговор: не платих ли вече?
Двузначност, огромен страх и в ъгъла една любов, която претендира, че е истинска.
И не времето, ситуациите ще я тестват...
докъдето издържи...понякога трябва да знаеш кога да спреш, за да можеш да си събереш парчетата и да продължиш...
18.11.2019г Dianne
