Когато отмине твоето време
и вече нищо няма значение,
спомни си кое за тебе беше бреме
и от любовта намери ли спасение.
Нощите бавно в мъчение минаваха,
ровейки хаотично в своите спомени.
А те от своя страна всичко разрушаваха,
пирувайки гръмко над душите поробени.
За малко не ти ли се искаше да поспреш
и цялата ярост да прогониш от душата.
Че бях истински твоя не успя да прозреш,
към теб това бе моята отплата.
08.05.2016г /Dianne/
