петък, 1 март 2019 г.

На един език

Познах те още първият път в който те видях. До онази черна метална врата. Ти също ме позна...мислеше си : "Какво хубаво момиче, дори е по-усмихнато от мен"...
Усмихнати, с еднаква болка в душите, много време след това...
Това не е края...знаеш го, нали?
Усещаш го, нали?
Кажи ми, кажи ми, на пътя си ми и зная, че ще направиш своя избор...
Всъщност, ти вече го направи... периодично правя проверка на реалността, за да се уверя, че не прекрачвам границата между реалността и лудостта.
Все още съм тук, до теб и тук ще остана...
Живеем един в друг и това няма да се промени с изхвърлянето на ръчно изработения тефтер, нито с ръкавелите, нито с компаса, защото аз съм вътре...в душата ти, в мислите ти, в живота ти...и това никой не може да прекъсне с поставянето на условия, ултиматоми и изисквания.
Жена съм, всичките женски хитрости са ми познати до болка, владеем ги много добре, използваме ги лекомислено и допускаме една съществена грешка - забравяме, че това се плаща накрая. Аз платих за всичко, което бях причинявала в миналото и се научих да ценя, да пазя и да се грижа ... и научих най-важния урок- да разбирам и да давам безусловна любов...
От година имам свой ментор, изключителен човек, който ми помага да израстна духовно,  да се освободя от всичките си страхове и да бъда свободна...истински свободна.
Пипа изключително внимателно и право в целта, бърка в душата ми и ми показва всичко, което аз не съм успяла да видя.
Благодарение на него станах по-уверена и решителна.
Сещаш се за кого говоря, нали?
Сигурна съм, че дълбоко в себе си ти също му благодариш...
Скоро ще ти върна нещо, което е твое.
Надявам се да си  готов за него, защото между познатите страници ще намериш съвсем ново нещо.
Ще намериш всичко, което не успях да ти кажа...ще намериш последната част от мен.
Ако не ти хареса ще те помоля само да го хвърлиш в коша, за да мога лесно да се намеря на следващата сутрин.
Схемата отново се повтаря...надявам се за последен път, но вярвам , че все още имам шанс да я променя, преди кръга да се е затворил.
И повярвай ми не само ти искаш да се напиеш до безпаметност, дори и това ни се случва по едно и също време ...
И ти искаш да ми кажеш, че не сме свързани... хм...

01.03.2019г Dianne Dimitroff

P.S.  Можеш  спокойно да изхвърлиш  тефтера, защото те чака цяла книга ...