Време ли е

Събудих се на плажа, с одеало върху себе си...опитах се да си спомня емоциите от вечерта...всичко ми беше като сън. Отворих очи и усетих голяма празнота в себе си...спомените бавно се подреждаха...в съзнанието препускаха хилядите моменти, в които съм се чувствала така...видях един паралелен свят.
Миговете ставаха вечност, а емоциите в нещо, което не бях усещала преди.
Прекалената сетивност се превръща в бреме...понякога...Пуша поредната цигара и търся отговорите в дима...колко лесно можеш да се изгубиш в света на другия...потъваш...а след това се намираш отново в очите му...
Всеки за някого е нещо и нищо...огъня и водата...стонове на безпомощност студени като нощта в пустиня...греховете бродят тихо в нашето съзнание...мигове на любов, запечатани на лист енергия...и пъхнати в кутията на времето...

31.03.2017
Диана