Това не ми е решение в дългосрочен план.
Това не е адекватно поведение на хора, които имат толкова силна емоционална връзка.
Искам да върна вътрешния си баланс, както и ти предполагам.
Държиме се сякаш никога, нищо не е имало между нас. Това смяташ ли, че ще утихне просто ей така?
Намираш решение и спасение в бягството, а реално просто се заблуждаваш, че всичко е наред и така си добре.
Криеш се зад: "Нищо не мога да ти дам" и това те успокоява, но докога?
Не харесвам студените хора, а ти си сложил маската на точно такъв.
Защо го правиш? Кой предпазваш?
Мен? Себе си?
Обратна връзка: Не! Нищо не постигаш. Нито има ефект заблудата " Тъй като съм отговорен и към мен и към теб..."
Отговорността не се състои в това да караш "любимия ти" човек да страда, само защото така ти си преценил, че го предпазваш.
Това не е решение, това е агония - и за двамата.
При теб пречи егото и страха, при мен -гнева.
Позволихме те да застанат между нас и да ни тровят. Да тровят връзката ни.
Знаеш ли, много мислих върху всичко, което ни се случи.
И ми е тъжно.
Господ ти изпрати подарък-мен, а ти го отказа.
Никога не съм си представяла, че аз мога да имам смелостта да застана пред теб открита и истинска и да ти кажа какво иска душата ми.
Силата, смирението и тази любов ми бе дадена от Господ в точния момент. Всяко едно нещо, което се случи бе в точния момент-изпитание и за двамата.  Но ти отказа този подарък. Остави само опаковката за спомен...
Мен също ме е било страх, имала съм моменти на много силна неувереност, но водещата мотивация да прескоча всичко това бяха очите ти. Поглеждах в тях и Всичко това изчезваше. Нищо друго нямаше значение. Имах чувството, че мога да постигна всичко. Ти си първия мъж, за който усетих, че си струва да променя живота си, да внеса промени и това да си заслужава. Въпреки трудностите...
Веднъж бях на гонг медитация-дълбока- видях ни в предишни животи-два. Египет и Рим, но имаше и индиански елементи.
И в двата живота бяхме двойка. Това беше в периода на отпуската ми.
Твоята татуировка я направих миналата година, много преди да ни видя като египетска двойка.
Не знам доколко вярваш в предишни живота, но аз го знам със сигурност, че е така.
Понякога имам чувството, че изпитваш някакъв вид удоволствие и удовлетвореност, когато ме виждаш да страдам за теб. Понякога го правиш и умишлено. И губиш интерес, когато смяташ, че съм ти сигурна.
А на мен просто ми се обича.

Не искам такива игри, наистина съм уморена от това.
Нищо сигурно няма в този живот и много малко истинско.
А, аз видях в теб нещо Божествено. Носиш много топлина в душата си-видях я и нея.
Изпратена ти бях и да ти помогна, защото мога...
Фокусиран си Много към земното, материалното, агресията. Аз се появих, когато започна да ти трябва баланс-духовност, любов, мекота...
Вечер сядам на шезлонга на двора и независимо ти какво си ми дал като отношение през деня и как аз съм реагирала, го трансформирам в любов, прошка и смирение. И изпращам към теб това.
През болката израствам и трансформирам. Освен любовта нищо друго няма значение. Любов, прошка и смирение-това е пътя. 
От дълбините на душата си се надявам наистина да намерим решение, което да е в резон с невидимата нишка, която така здраво ни свързва.

Dianne Dimitroff