Казват : Времето лекува! Лекува ли наистина?

Беше си обещала никога повече да не се връща там.Бяха изминали две години оттогава...една Съботна сутрин се събуди и усети празнота в гърдите си...нещо липсваше...една малка част, която не можеше никой и нищо да запълни.Стана от леглото, облече се и излезе...качи се в колата си и потегли...пътува дълго...наоколо беше пусто....само тя и мислите й...беше объркана...чувстваше се сякаш предава себе си...принципите си...обещанията си...спря колата и слезе от нея...пред погледа й се намираше къща на един етаж, просторна с огромна веранда и ............позабравена.
Запъти се към нея...извади ключа от чантата си и отключи входната врата...вътре беше тихо и прохладно...часовника на стената беше спрял на 15:30ч...спомените в главата й започнаха да се връщат, да си играят със съзнанието й, най-странното е, че имаше чувството, че нищо не се е променило....всичко беше както преди.
- "Възможно ли е това?" , помисли си тя и затвори очи.
След няколко секунди се обърна и се запъти към малката масичка до прозореца....погледа й се спря върху снимката под тоновете прах...взе я и остана неподвижна , вперила поглед в нея.
Толкова много й липсваше......изгубената част...онази уж забравена...усети една огромна тежест в гърдите си...нищо не беше се променило. До снимката имаше кутия. Беше я кръстила "Кутия за спомени"...отвори я , последното нещо, което беше оставила там бе една опаковка от шоколадов десерт....беше й го дал докато говореха нещо при последната им среща. Интересно беше как такава ситуация може да усили вкуса на най-обикновен десерт, който може да бъде купен от всеки един магазин, будка или от всяка една бензиностанция.
-"Господи, трябва да продължа напред! Не мога повече да продължавам така." , помисли си тя и тичайки излезе от стаята. Заключи бързо входната врата и се качи в колата си. На седалката до нея остави чантата си, от която се подаваше снимката....онази същата под тоновете прах...
11.01.2015г. / Dianne Dimitroff/

За какво ни е?

-"Какво е волята, какво е силата, за какво са ми по дяволите?
Не ми трябват....няма да ми донесат щастие, нито спокойствие, нито удовлетвореност, защото са в разрез със всичко което искам аз...всичко, от което се нуждая..."
Отпи поредната глътка кафе, затвори очи и си обеща : "Тази година ще рискувам повече, ще се раздавам повече, ще обичам без да си го забранявам...ще бъда по-нежна и по-чувствена... Обещавам си да позволя да бъда себе си....докрая !"
03.01.2015г. / Dianne Dimitroff/

Трансформация

Обожавам Живота си,

обожавам трансформациите си,
обожавам начина ,по който обичам
по който усещам,по който се раздавам.......
Всяка глътка въздух е оргазъм за душата ми....
Тези кафяви очи искат да поемат от живота всичко,
всичко,докато имат възможност, а когато тази възможност си отиде
пак ще живея на друго място,в друго време,под друга форма,
взела със себе си най-важното нещо........сетивата си......
Добро утро обичан Живот.

23.03.2013г. (Dianne Dimitroff)

Отношение

"Ти заслужаваш скъпо в платоничен смисъл удоволствие ,защото инак скъпо .. не би ни/ ми било хубаво…..ти от до...последния си жест мимика дума.. провокираш именно това у мен.
Желаейки да направя нещо за теб ми се притъпяват време, средства,път,усилия, мислене , планове..
всичко се минимизира като сила,целенасочен съм към теб единствена…..харесва ми едно у теб,нещо открояващо те като истинска жена..нещо непознато ми до момента преди да те срещна..
до сега.. възбуда... страст... аз и девойка…..нямало е момент в който да се спрем пред нещо..
хлапешката илюзия.. възбуда.
Ти си силна..спомням си онзи миг.. пак и пак ..на онова място .... в една от най възбудените ми форми.. откакто ме познаваш в такова отношение..
усети ме .. .. …събра цялата енергия у себе си .. качи се отпред и каза:” Тръгвай !”..
До момента двустранно с девойка не сме се отказвали пред нищо заради секса.
Ти го правиш..... наясно си със себе си кога може ,кога не... кога си към края.. кога може да си позволиш.. кога ...точно тогава..бях възбуден.. в тиха фаза.. леко... естествено.. просто това е състоянието ми в близост до теб.Не е първична възбуда...но е такава при която едно действие миг... поглед... от твоя моя страна.. би ни изстрелял в онзи свят,притъпяващ всичко заобикалящо ни .. очертаващ мен и теб като основни действащи и съществуващи лица.
Съня ми ..разказах ти го ..отворих очи.. 3ч и 18 мин точно време...огледах се..чудех се сънувал ли съм или не ,много реално беше...събудих се почти отвит...нещо пулсираше под завивката..бях по боксерки,
пуснах ръка и леко го опънах .......беше горещ...не бях хипер много възбуден но.. от теб... всяка възбуда.. е максимална……""